Близо 55 години след едно от най-мистериозните бягства от затвора „Алкатраз”, полицейското разследване по случая отново е възобновено. На 11 юни 1962 г. трима затворници успяват да избягат от смятания за непробиваем калифорнийски затвор, като пропълзяват по вентилационните тръби, пише "Дарик".
Тримата остават в неизвестност и до днес, като тогавашното разследване стига до извода, че бегълците са се удавили, а телата им са отнесени в океана. Преди дни обаче калифорнийска телевизия съобщи, че се е сдобила с копие от писмо, изпратено през 2013 г. на полицията в Сан Франциско.

Подателят му твърди, че е един от прословутите бегълци, болен е от рак и обещава да се предаде, ако властите му предоставят медицинска помощ и гарантират, че няма да лежи повече от година в затвора.
 
 „Казвам се Джон Англин. Избягах от "Алкатраз" през юни 1962 г. с брат си Кларънс и Франк Морис. В момента съм на 83 и не съм добре. Болен съм от рак. Да, всички ние успяхме през онази нощ, макар и на косъм”.  
 Така започва писмото, изпратено на полицията в Сан Франциско още през 2013 г. Назначените съдебни експертизи за пръстови отпечатъци, ДНК и почерк, не дават категоричен отговор за самоличността на подателя, а ФБР решава да размрази случая, затворен още през 1979 г.

„Алкатраз” се намира на едноименен остров, разположен на миля от калифорнийския бряг и заобиколен от силни и непредвидими подводни течения. Строен е като военна крепост, а през 30-те години на ХХ в. е превърнат във федерален затвор. В него са пращани затворници с лошо поведение или с предишни опити за бягство. Смята се за абсолютно непробиваем, като малкото опити за бягство от него завършват със залавяне, застрелване или удавяне.

На 11 юни 1962 г. банковите обирджии Франк Морис и братята Джон и Кларънс Англин стават първите предполагаеми бегълци от "Алкатраз". В продължение на 6 месеца триото разширява отвора на вентилационната шахта в една от килиите с подръчни материали като лъжици и стари остриета от трион. Ползват дори самоделна бормашина, сглобена от стара прахосмукачка, а Морис прикрива звука от работата, като свири шумно на акордеона си.  
 
Пълзейки из вентилационната мрежа, тримата стигат до покрива на затвора, успяват да се спуснат от него и отплуват с импровизиран сал, направен от съшити дъждобрани. Още същата нощ започва претърсване на крайбрежието, разказва Джолийн Бабяк, която по онова време е била 15-годишна.

"Събудиха ме сирените, които никога преди това не бях чувала и не бях много сигурна за какво са, въпреки че се досещах. Майка ми ме посрещна на стълбите и ми каза: „Облечи се. Ще претърсят къщата", посочва тя.

От тримата обаче няма и следа. След месеци морето донася човешки кости на брега. ФБР обявява, че принадлежат на един от бегълците и затваря случая, разказва Джон Кантуел от щатската полиция.

"Федералното бюро на затворите казва, че са потънали веднага след като са избягали от "Алкатраз" и телата им са изчезнали в Тихия океан. Край на историята", припомня си той. Някои от наследниците на братята Англин през годините твърдят, че те са живи и са правили спорадични опити за контакт. През 2015 г. двама от племенниците им заявяват, че чичовците им са все още живи, намират се в Бразилия и са над 80-годишни.

И дори показват снимка и коледна картичка, изпратена от тях. След анализ на почерка се доказва, че е оригинална, но точната й дата така и не е доказана. В писмото до полицията от 2013 г. Джон Англин твърди, че Кларънс и Морис са починали преди няколко години и моли за медицинска помощ, защото самият той е болен от рак.

"Ако са успели, значи са комуникирали с някого. Така че някой, някъде ще знае, ако той е още жив”, смята Джеф Харп, експерт по сигурността. 11 юни 62-ра обаче остава последната дата, на която тримата последно са видени живи. През 2014 г. група холандски изследователи пресъздава чрез интерактивен модел условията през нощта на бягството и стига до извод, че тримата имат реален шанс за бягство и оцеляване в определен отрязък от време малко преди полунощ.

Един от племенниците им пък  твърди, че техен съкилийник му разказал, че лично е посъветвал Англин да отрежат всичките си връзки след бягството, ако искат да останат незаловени и допълва: „Братята несъмнено са направили точно това, което ги посъветвах.”