Изминаха почти осем десетилетия от края на Втората световна война, а Европа все още е безпомощно зависима от Америка. А американските служители празнуват очакваното обявяване на Финландия и Швеция за присъединяване към НАТО, пише "Труд". 

Присъединяването на тези две страни бързо ще им бъде предоставено, след като избухна ожесточеното противопоставяне между Украйна и Русия и ще се представя като укрепване на алианса. Въпреки това САЩ, самостоятелно или заедно със своите 29 съюзници в НАТО, много от които изглежда разполагат с военни сили главно като част от някакво шоу, лесно биха победили Москва във всяко континентално съперничество.

Това беше очевидно още преди началото на инвазията на Русия в Украйна и още повече сега, повече от два месеца след началото на конфликта. Всъщност разширяването на НАТО никога не е било свързано със сигурността на САЩ. Най-вероятно то се прави, за да се разширят отбранителните средства на Вашингтон в името на насърчаването на регионалната стабилност.

И така - защо американците трябва да увеличават тежестта на своето отбранително бреме сега? САЩ трябва да спрат да добавят нови членове към трансатлантическия алианс и вместо това да се подготвят да предадат европейската отбрана в ръцете на самата Европа. Ето девет причини защо трябва да държим вратата на НАТО затворена за Финландия и Швеция.

Първата. Нито Финландия, нито Швеция са застрашени. И двете страни са добре въоръжени и приятелски настроени към Запада; нито една от тях няма сериозни разногласия с Москва. Всъщност Хелзинки запази своята независимост като неутрална държава със Съветския съюз. Дори и най-русофобски настроените анализатори не предоставят доказателства, че руският президент Владимир Путин планира да завладее тези две държави и да ги присъедини към разширения СССР. И дори да се опита да го направи, опитът на Украйна подсказва, че двете страни биха му наложили ужасна цена.

Втората. Легендарната „отворена врата“ на НАТО е една фикция, пропагандирана от онези, които искат непрекъснато да разширяват алианса, независимо от интересите за сигурността на САЩ. Правото да се присъедини няма никоя държава. Нито една страна не отговаря на условията да бъде считана за бъдещ член. Вместо това член 10 гласи: „Страните могат, с единодушно съгласие, да поканят всяка друга европейска държава, способна да усъвършенства принципите на този Договор и да допринесе за сигурността на Северноатлантическия регион, да се присъедини към този Договор“. НАТО кани членовете, когато това изглежда подходящо. Той не е задължен да разглежда всички заявления, и камо ли да ги одобрява. Целта на алианса е да защитава своите членове, а не другите държави.

Третата. Финландия и Швеция биха добавили повече отбранителни задължения за НАТО, отколкото ще са ползите. Нито една от тези страни няма да промени значително баланса на силите с Русия. Географски, Финландия и Швеция помагат за защитата на Норвегия от Русия, но такава атака не се предвижда. Финландия би могла да разположи войски на съюзниците, готови да окажат помощ на балтийските страни, но тогава не ли било по-разумно те да се разположат в самите тези страни. Добавянето на Финландия към алианса обаче само ще разшири границата на НАТО с Русия с повече от 830 мили, което изисква по-голяма ангажираност на съюзниците и на практика най-вече на самата Америка.

Четвъртата. Задълженията пораждат задължения. Балтийските държави и Полша настояват за постоянно разполагане на американски гарнизони. Варшава проведе голяма лобистка кампания по време на администрацията на Тръмп, като предложи да се нарече ново военно съоръжение „Камп Тръмп“. Дори привържениците на по-голямото военно присъствие на САЩ в Европа разкритикуваха тази идея, защото тя ще служи за политически цели, а не за целите за сигурност. Привличането на повече държави, граничещи с Русия, вероятно ще увеличи призивите към още повече и ненужно разполагане на американските войски.

Петата. Тъй като включването на тези две държави няма да премахне никаква руска заплаха за съществуващите членове, то ще се разглежда от Москва като заплаха. Всъщност Финландия предоставя още един маршрут до Санкт Петербург, след като финландската граница е на малко над 100 мили от този град. Дългогодишният съюзник на Путин Дмитрий Медведев предупреди: „Ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО, сухопътните граници на алианса с Руската федерация ще се удвоят повече от два пъти. Естествено, тези граници трябва да бъдат укрепени“. Това означава, че Москва вероятно ще разчита на американската политика за „масирано възмездие“ по време на Студената война, и ще използва ядрените оръжия, за да прикрие слабостта на конвенционалните оръжия.

Шестата. Макар че, по-нататъшното разширяване на НАТО може да изглежда като подходящ отговор на действията на Русия в Украйна, това би засилило опасенията за сигурността, които ще подхранват агресивната политика на Русия както срещу Грузия, така и срещу Украйна. Въпреки безгрижното отричане от страна на Вашингтон, че политиката на САЩ има нещо общо с действията на Русия, неговите съюзници безразсъдно нарушиха неговите уверения, че НАТО няма да се разширява, проведоха агресивни военни операции, които подкопаха интересите на Русия, и улесниха смяната на режима в приятелските на Русия страни. Ако Москва действа по подобен начин в Латинска Америка, САЩ ще я заплашат с война. По-нататъшното задълбочаване на разделението на Европа, ще се случи с включването на Финландия и Швеция и това ще изостри вече вкоренената враждебност.

Седмата. САЩ нямат значителни интереси в областта на сигурността в нито една от тези страни и затова нямат никаква причина да воюват за тях. Въпреки учтивата измислица на НАТО, че САЩ и европейците си сътрудничат в тяхната колективна защита, на практика само Вашингтон ги защитава. През последните години алиансът се разшири до безпомощни, неподходящи, малки и беззащитни нации, включително Хърватия, Албания, Черна гора, Северна Македония, Словения и балтийските държави, като нито една от тях няма значение за сигурността на Америка.

Осмата. И Финландия, и Швеция имат свои способни въоръжени сили, които биха допринесли за създаването на независима европейска отбранителна система. Въпреки това, по-нататъшното разширяване на американската отбранителна помощ към Европа ще попречи на усилията за отбрана на другите европейски страни. Днес 19 страни-членки на НАТО (включително и Канада) отделят по-малко от 2% от своя БВП за своите въоръжени сили. Сред тях са най-големите европейски държави Германия, Италия и Испания които не дават необходимите средства за отбраната и за вероятните военни действия. Дори балтийските държави и Полша, които са толкова шумни в страховете си от руската агресия, харчат малко над 2% от своя БВП за отбрана, което е нищожна сума за една ситуация, в която те твърдят, че тяхната независимост всъщност е застрашена.

Деветата. САЩ вече не могат да си позволят да застраховат един куп от безделници в различните държави. Чичо Сам трябва да съкращава, а не да разширява своите защитни възможности. Годишният дефицит на федералния бюджет през 2020 и 2021 г. е приблизително $3 трлн. Дефицитът за тази година ще бъде около $1,3 трлн., ако приемем, че администрацията на Байдън не успее да увеличи допълнително разходите през годината на избори. Дори след края на пандемията от коронавирус, Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че ще има дефицит от над $12 трлн. през следващото десетилетие и много по-голям с остаряването на населението на Америка. Публичният федерален дълг вече надхвърли 100% от БВП, и се приближава до рекорда от 106%, поставен през 1946 г. Бюджетната служба предупреди, че публичният дълг може да надхвърли 200% до 2050 г. Необходими са значителни намаления на разходите.

Провеждането на инвазията от страна на Русия в Украйна е рязко напомняне, че Вашингтон трябва да спре да раздава гаранциите за сигурност като бонбоните на децата. Съюзниците не приеха Киев в НАТО, защото те нямаха причина да го защитават, като разпалват войната, особено такава, която може да се превърне в ядрена. Същата обосновка важи за Финландия и Швеция. Вашингтон трябва да приключи с разширяването на НАТО, като започне с тях.