Саиф ал-Ислам Кадафи – синът на покойния либийски лидер Муамар Кадафи – бе прострелян 19 пъти в дома си в град Зинтан, пише "Труд".
Охранителните камери са били деактивирани. Около 90 минути преди нападението охраната напуска района. Четирима маскирани мъже влизат, стрелят и си тръгват спокойно. Без преследване и задържани.
В Либия мълчанието рядко означава липса на извършител. Обикновено означава обратното.
Това не е хаос, а операция.
Методът говори сам. Достъп до навици. Достъп до охрана. Достъп до "неформалните правила", които години наред са пазели Саиф жив.
След пленяването му през 2011 г. и освобождаването през 2017 г., той живее под условна защита – локални договорки, мрежи на влияние, а според анализатори и определена руска протекция.
В нощта на убийството тази защита изчезва. И това не прилича на спонтанна милиционерска акция, а на разрешение.
Либия – държава на паралелни власти
От 2014 г. страната е разцепена. На запад – правителства в Триполи, международно признати, последно оглавявани от Абдул Хамид Дбейбах.
На изток – военният лагер на Халифа Хафтар, подкрепян от ОАЕ, Русия и Египет. Нито едната, нито другата страна е провела избори от десетилетие. Властта се крепи на сделки, племенна лоялност и милиционерска икономика.
Защо Саиф беше опасен?
Саиф ал-Ислам не беше реформатор. Не беше либерална алтернатива, а нещо по-опасно – алтернативен наследник на същата система.
При провалените избори през 2021 г. той изпреварваше Хафтар в социологическите нагласи. Ако беше допуснат до бюлетина, можеше да се превърне в фокус на недоволството срещу сегашния елит.
Не защото щеше да разруши режима, а защото щеше да го пренасочи към друго семейство. В коалиция, изградена върху патронаж и неравномерно разпределение на ресурси, подобна фигура е структурна заплаха.
Моделът на "тихото отстраняване"
В източната зона под контрола на Хафтар критиците често изчезват без шум. Офицерът Махмуд ал-Верфали – издирван от Международния наказателен съд – беше убит през 2021 г. без сериозно разследване.
Териториален контрол не е необходим. Достатъчни са мрежи, страх и гаранция за безнаказаност.
Париж и 48-те часа
48 часа преди убийството Саддам Хафтар – синът и предполагаем наследник – провежда среща в Елисейския дворец в Париж с представители на лагера в Триполи.
Според изтекла информация темата е била ново "временно" споразумение за подялба на властта и отлагане на изборите.
Подобна договорка би бетонирала двата лагера. И би направила Саиф излишен.
Погребението като послание
Пет дни по-късно той е погребан в Бани Уалид. Искането за Сирт – символичния град на фамилията Кадафи – е отказано.
Публиченият траур и съболезнователни приеми бяха ограничени, а арести - няма. В Либия мълчанието след убийство не е липса на отговор.
Саиф прекара десетилетие в разпореждания къде може да живее, с кого може да се вижда и кога може да говори. Убийците му решиха къде може да умре. Опонентите му решиха къде може да бъде погребан. Никой не е арестуван. Никой няма и да бъде. В Либия мълчанието след убийство никога не е липса на отговор. То е отговорът.
