Президентът на Украйна Володимир Зеленски поиска от Андрей Гюров страната ни да предостави на бившата съветска република двата руски реактора от Белене. Българският служебен премиер обаче обясни, че решението за продажбата на ядрените мощности може да се вземе от парламента.
Макар акцентът на посещението на Гюров в Киев да беше подписването на 10-годишно споразумение за сигурност между България и Украйна, именно реакторите се очертаха като една от най-чувствителните и стратегически важни теми на масата.
Въпросът не е нов, но сега придобива още по-голяма тежест. Реакторите от Белене от години са символ на замразен проект, политически спорове и пропуснати решения.
Днес обаче те вече не се разглеждат единствено през българската вътрешнополитическа призма. Превръщат се в част от много по-голям разговор за ядрената енергетика в Източна Европа, за компенсирането на липсващи мощности и за това как държавите в региона могат да гарантират дългосрочна енергийна устойчивост.
Украйна вижда в българските реактори реална възможност за ускоряване на проекта в АЕЦ Хмелницки. От украинска гледна точка това е прагматичен ход.
Страната има нужда от предвидими и стабилни мощности, особено на фона на войната, разрушената енергийна инфраструктура и несигурността около Запорожката АЕЦ, която остава под руски контрол.
Именно затова за Киев реакторите не са просто оборудване, а инструмент за възстановяване на енергийната стабилност и за намаляване на бъдещи рискове.
За България темата е още по-сложна. От една страна, реакторите представляват актив, в който са вложени значителни средства и около който години наред се водят противоречиви дебати.
От друга, всяко решение за тяхната продажба или прехвърляне носи сериозни политически, икономически и стратегически последици. Не случайно Андрей Гюров подчерта, че подобен ход не може да стане без одобрение от парламента. Така въпросът излиза извън рамката на дипломатическия диалог и влиза в полето на вътрешната политическа отговорност.
Подписаното в Киев споразумение за сигурност придава на разговора и допълнителен политически фон.
Наред с отбранителното сътрудничество, дроновете, възстановяването на Украйна и подкрепата по европейски теми, реакторите се очертават като пресечна точка между сигурността и енергетиката. В днешната реалност това са две теми, които вече трудно могат да се разглеждат отделно.
Затова и решението за реакторите от Белене няма да бъде просто технически или търговски акт. То ще бъде знак как България разбира собствените си стратегически интереси, как вижда ролята си в региона и как оценява значението на ядрената енергетика в следващите десетилетия.
