От незапомнени времена консервативните индуси в Индия вярват, че жените, чиито съпрузи умрат, нямат право и смисъл да продължават да живеят. Причината – нежните половинки не са успели да задържат душите на мъжете на този свят. Отхвърлени от своите общности и изоставени от най-близките си хора, хиляди индийки поемат към Вриндавана – свят за индусите град, на 100 км от Делхи, където се вярва, че бог Кришна е прекарал детството си. Там живеят повече от 20 000 вдовици, пише Би Би Си.
Те няма друг избор, освен да заживеят в някоя уединена къщичка (ашрам). Въпросните места за настаняване са стопанисвани от правителството, частни компании и неправителствени организации.

Така жените, целите пременени в бяло – цвета на скръбта, прекарват остатъка от дните си, знаейки, че никога няма да се завърнат у дома.

Обединени

Според индуската традиция вдовицата не може да се омъжва повторно. След загубата на съпруга си, тя е длъжна да се затвори в къщата си, да свали всичките си бижута и да се облича само в бяло. За семейството си тя се превръща в истински позор, губи правото да участва в каквито и да било религиозни ритуали и бива социално изолирана.
Много вдовици биват прогонени или сами бягат от дома на свекърите си, където задължително живеят след сключването на брак. Поемат към големите градове, където често следите им се губят.

Зловеща традиция

Една от най-зловещите погребални практики в Индия е ритуалът „Сати”. При него вдовицата принася себе си в жертва, като се хвърля в кладата, в която гори трупът на съпруга ѝ. Жената може да избере и друг начин да се самоубие, но това трябва да се случи скоро след смъртта на мъжа. Предполага се, че без половинката си, вдовицата няма смисъл да живее.

Връщането към живота

Пристигайки във Вриндавана, повечето жени са самотни и отчаяни. Някои от тях обаче успяват, с помощта на дамите със сходна съдба, да стъпят на краката си и да излязат от тоталната изолация. Това се случва като вдовиците извършват различни религиозни ритуали заедно, пеят песни. След това започват да се занимават с ежедневните си дейности – готвене, четене на книги, молитви.
Вдовиците ходят и на пазар, макар да срещат неодобрително отношение на всеки ъгъл. Някои хора дори се крият, когато видят към тях да приближава женa в бяло.

Безмилостна съдба

Тулси, на 62 години, пък разказва, че тя и децата ѝ били лишени от наследството на съпруга ѝ от негови роднини. На вдовицата ѝ се наложило да живее в изключителна бедност. Един ден, преди 12 години, синът ѝ я отвел във Вриндавана под предтекст, че отиват просто на посещение на родното място на Кришна. След това обаче ѝ предложил да остане там. Тя отказала, но момчето си тръгнало и никога повече не се върнало да види майка си.

„Никога не съм допускала, че ще ми се наложи да прося храна. Но, когато съпругът ми почина, аз бях на 54 и роднините му ме изгониха от дома. Скитах се по улиците в продължение на осем години, докато в един момент не срещнах един много любезен човек, който ми помогна да си купя билет за влака до Вриндавана. Дойдох тук и оттогава никога не съм напускала мястото”, споделя пред Би Би Си 72-годишната Лалита.

Една от жените, които най-отдавна са пристигнали във Вриндавана, е 91-годишната Шанти. Тя живее на мястото от цели 25 години и е най-възрастният му обитател.

Промяна в отношението

В последните години редица неправителствени организации работят в посока промяна в отношението към овдовелите жени. Доброжелателите предоставят не само финансова, но и морална помощ на дискриминираните. Така например, някои жени вече могат да участват в тържествата за най-цветния индийски празник – Холи – нещо, за което вдовиците доскоро не можеха и да мечтаят.