Еверест – най-високата точка на планетата, но и най-високото открито гробище в света. По ледените му склонове вечен покой са намерили над 400 души, а телата на повече от 200 от тях никога няма да бъдат свалени. Въпреки ужасяващата статистика, всяка година стотици авантюристи продължават да се отправят нагоре.
Какво кара хората да плащат десетки хиляди долари, за да рискуват живота си в прословутата „зона на смъртта“?
Над 8000 метра надморска височина започва леденото царство, където човешкият организъм не може да се възстанови. Кислородът е критично малко, температурите падат до -60°C, а тялото буквално започва да се самоизяжда. Мозъкът страда от тежка хипоксия, а всяка крачка е нечовешко усилие. Дори с кислородни бутилки, ако силите те напуснат, спасение почти няма.
За едни изкачването е върховно изпитание на духа, за други – бягство от сивото ежедневие и търсене на чист адреналин. В последните години обаче алпинизмът се превърна в индустрия. Срещу десетки хиляди долари всеки може да си купи място в комерсиална експедиция с водач и кислород. Но парите не могат да купят защита от планинска болест, внезапни бури или фатална умора.
Историята помни трагедията от 1996 г., когато осем души загиват в жестока буря. Един от тях, американецът Скот Фишер, остава завинаги на склона. Но най-зловещият символ на планината е тялото на индийския алпинист Цеванг Палджор, известно като „Зелените ботуши“. В продължение на години неговите яркозелени обувки служеха за мрачен ориентир на катерачите на височина 8500 метра.
Според психолози, стремежът към върха е дълбоко вкоренен в човешката природа. Това е начин да докажеш на себе си и на света, че си способен на невъзможното. За мнозина това е борба с вътрешната празнота, изразена чрез мисленето „всичко или нищо“ – или съм герой, или съм пълен провал. Еверест се превръща в начин да поемеш контрол над съдбата си, дори когато цената е собственият ти живот.
И докато има хора, готови да платят най-високата цена, за да докоснат небето, ледените склонове на Джомолунгма ще продължат да събират своята зловеща жътва.
Превод и редакция БЛИЦ
