На 12 декември 1955 г. Кристофър Сидни Кокерел патентова транспортно средство, движещо се върху въздушна възглавница (ховъркрафт). Първоначалната идея е да се движи само върху водна повърхност, но след това възможностите му са разширени. Изобретението се счита за едно от най-успешните през 20 век.
Кристофър Кокерел е роден през 1910 г. До 1935 г. работи към радиокомпания за проучвания. От 1935 г. до 1951 г. е в комуникационната компания „Маркони”. По време на Втората световна война Кристофър Кокерел в екип с други специалисти от компанията „Маркони” разработват радар. Докато работи за телеграфната компания, Кокерел патентова 36 свои изобретения.
Кокерел първи патентова ховъркрафта, но той не е пионер при изследванията в тази област. Първото споменаване в исторически план на понятието за неводоизместващи плавателни средства, които използват термина висене, е на шведския учен Емануел Сведенборг през 1716 г.
В СССР професор Владимир Левков започва да експериментира през 1927 г., а през 1934 г. създава секретния катер Л-1, изпитан на Плещеевото езеро недалеч от Москва. Катерът Л-5 тежи вече 8 т., развивал скорост 130 км/час и може да се движи дори над суша. Конструктивната поредица достига до Л-11 и Л-13. Тъй като изпитанията са прехвърлени в района на Ленинград, войната спира работата по съдовете на въздушна възглавница. След това е дадено предимство на корабите с подводни криле.
През 50-те и 60-те години Джон Карвър от „Авро Канада” започва експерименти, в основата на които стои „Ефектът Коанда” (наречен в чест на румънския откривател Анри Коанда), проявяващ се при обтичане от флуиди на изпъкнали повърхности. Тези изследвания довеждат до конструирането на вертикално излитащата „летяща чиния” Avrocar през ноември 1959 г. (виж БЛИЦ 12.11.2013 г.)
Кристофър Кокерел накрая успява да убеди Националната корпорация за научни изследвания да финансира построяването на пълномащабен модел. Сключен е договор със Saunders Roе за направата на SR.N1 („Саундерс Рое, морски 1”, задвижван от радиален бутален двигател 450 к.с. Alvis Leonides.
SR.N1 се отлепва от земята за пръв път на 11 юни 1959 г., а извършва своето прочуто успешното преминаване на Ламанша от Кале до Дувър за по-малко от 2 часа на 25 юли 1959 година в чест на 50-та годишнина от полета на Луи Блерио. Капитан на екипажа е Питър Ламб, Джон Чаплин е навигатор, а изобретателят Кокерел е борден инженер.
През 1961 г. на съда е инсталирана пола, която увеличава дебелината на въздушната възглавница, а на следващата година на кърмата е монтиран допълнителен реактивен двигател и скоростта се увеличава от 35 на 50 възела (90 км/ч).
Така започва възходът на съдовете на въздушни възглавници. Използват се и за мирни, и за военни цели. Най-големи засега са руските военни кораби „Зубр” с двигателна установка от 50 хил. к.с., способни да превозват три танка с общо тегло до 150 тона със скорост 111 км/час.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
