На 17 юли 1453 г. при Кастийон в Гаскония се е състояла последната битка по време на Стогодишната война между войски на Англия от една страна и Франция и Бретан от друга. Тя е считана за първата в историята на Западна Европа, при която решаващ фактор е артилерията.
След като французите превземат Бордо през 1451 г., Стогодишната война очевидно наближава към края си. Гражданите на Бордо обаче след 300-годишно английско управление се считат за англичани и изпращат пратеници до Хенри VI с искане да си възвърне провинцията.
На 17 октомври 1452 г. Джон Талбът, 1-ви граф на Шрюсбъри, дебаркира близо до Бордо с 3000 войници и стрелци. Френският гарнизон е изхвърлен от ликуващите жители на Бордо, които отварят вратите на англичаните. По-голямата част от Гаскония последва примера на Бордо и приветства англичаните.
През зимата френският крал Шарл VII събира войските си в подготовка за военен поход. С настъпването на пролетта той едновременно напредва към Бордо с три армии по отделни пътища.
Талбът получава като подкрепление още 3000 войници, но това все още е недостатъчно да задържи французите на границите на Гаскония. След като челната френска армия се разполага в лагер край Кастийон, Талбът изоставя първоначалните си планове (отстъпвайки пред молбите на градските военачалници) и си поставя за цел да провали обсадата на града.
Френският главнокомандващ Жан Бюро, страхувайки се от войската на Талбът в Гаскония, нарежда на армията си (между 8000 и 13 000 души) да огради лагера с ров и палисада, и да разположи артилерията (около 300 оръдия) по бруствера. Въпреки двойното си числено превъзходство, французите дори не предприемат опит да обсадят плътно Кастийон, а възприемат тази изключително отбранителна тактика.
Талбът достига френския лагер на 17 юли, начело на авангарда от 1300 конника, изпреварвайки основната част от армията си. Той обръща в безредно бягство приблизително еднакъв по численост отряд от френски стрелци в горите пред лагера на французите, и това повдига допълнително морала на хората му.
Няколко часа след това предварително стълкновение пратеник от града съобщава на почиващите войници на Талбът (след като са марширували през цялата нощ), че френската армия е в пълно отстъпление и стотици конници напускат укрепленията. От градските стени се виждал огромен облак от прах, който се губел в далечината. За нещастие на англичаните това били само придружаващи френската войска хора, на които било заповядано да напуснат лагера преди предстоящата битка.
Талбът набързо реорганизира хората си и щурмува френския лагер, само за да открие укрепленията, защитавани от хиляди въоръжени стрелци и стотици оръдия. Изненадан, но непоколебим, той дава заповед за атака на френската армия.
Самият Талбът не участва пряко в битката. През 1429 г. той е ранен и пленен в битката при Пате и френският крал от уважение към рицарската доблест на Талбът го освобождава без откуп при условие, че никога вече няма да се бие срещу французите, и това обещание сега не му позволява да вдигне оръжие срещу тях. (През 1449 г. Талбът капитулира пред французите и в обкръжения Руан, но отново получава свободата си, защото не е хванал оръжие в ръка.)
Англичаните атакуват лагера през рова, но са посрещнати от градушка от стрели и свирепа пушечна и оръдейна канонада. Съсредоточеният огън може да се обясни и с факта, че ровът следва леглото на пресъхнал поток, давайки на защитниците изключително укрепена позиция.
След около час кавалерията на бретанците, изпратена от херцога на Бретан, пристига и атакува десния фланг на английската войска. Англичаните отстъпват, преследвани по петите от френската армия.
По време на бягството конят на Талбът е убит от оръдейно гюле затиска безпомощния ездач при падането си. Френският опълченец Мишел Перунен разпознава англичанина и го посича с топора си.
В живота си Талбот (род. 1384 или 1390 г.) е удържал победи в 47 битки и затова е наричан Британският Ахил.
В битката при Кастийон отбраняващите се французи дават едва 100 убити и ранени, докато загубите на англичаните са 4000 души – основно пленени и ранени от картеча на френските топове.
След умопомрачението на Хенри VI и последвалото избухване на Войната на розите, англичаните вече не са в състояние да претендират за френския трон и губят всички свои територии на континента с изключение на Кале.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
