На 24 декември 1801 г. английският минен инженер и изобретател Ричард Тревитик демонстрира в градчето Камборн (Югозападна Англия) първия парен автомобил, който по габарити и товароподемност по-скоро наподобява автобус. Наречен е „Пухтящият дявол“, като името идва от характерния звук „пуф - паф“, който се чува при изпускане на отработената пара.
Машината е разчетена за 8 пътници и се привежда в движение от парна машина с един хоризонтален цилиндър и котел с високо налягане на рамка между двете огромни задни колела.
Въглища в котела са подавани от стоящия на външна стъпенка огняр. През 1829 г. парните коли стават най-бързото транспортно средство за пътници, като скоростта на омнибусите достига 24 км/час.
През 1834 г. парния омнибус на Мачерони и Сквайра показва рекордна на ония години надежност, изминавайки без никакъв ремонт 2740 км.
Сериозна пречка за развитие на паромобилите стават конете, които се плашат при вида на трещящите и изхвърлящи пара екипажи и стават неуправляеми.
На парните машини се противопоставят не само конните компании, но и собствениците на пътища, тъй като дори не всеки паваж може да издържи парния автомобил с тежкия котел.
В резултат през 1865 г. е приет така наречения Закон за червения флаг, според който пред всяка самоходна кола трябва на не по-близо от 55 метра да върви човек, предупреждаващ за възможна опасност.
Претърпелите многобройни усъвършенствания автомобили са използвани чак до началото на 20 век и оказват сериозна конкуренция на автомобилите с двигатели с вътрешно горене.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
