Стане ли въпрос за изобретяването на химикалката, по-любознателните хора не повдигат безпомощно рамене, а си спомнят за унгареца Ласло Биро и как някой си американец Милтън Рейнолдс му откраднал патента. Само че историята е с 50 г. по-стара.
Всъщност принципът на работа на писалката със съчма на върха на накрайника е патентован още на 30 октомври 1888 г. от Джон Лауд (John Loud) от Масачузетс. Мъжът бил кожар и трябвало да нанася бележки върху кожите: пачето перо пишело тънко и не било практично; четката пък пускала много мастило. Затова Лауд патентовал "автоматична писалка с въртящ се накрайник", сиреч сачма. Измайсторява нещо, което да му върши работа, но е само за груби надписи и не става за промишлено производство.
Начинанието на Лауд се проваля, защото по онова време химията не може да осигури необходимия химикал и той използва само естествени компоненти – един прекалено течен и бързо изтича, друг пък е прекалено гъст. Отделно на консистенцията влияе околната температура. Просто Лауд изпреварва с начинанието си времето прекалено много.
Идеята обаче витае във въздуха, защото този продукт е извънредно необходим. През следващите почти 30 г. само в САЩ са подадени над 350 заявки за патент. Сред тях е и Ван Вечтен Райзберг (Van Vechten Reisberg) през 1916 г.
Ето че дойдохме до унгарския журналист Ласло Биро, който получава патент за химикалката през 1938 г. На него му омръзнало от писалката му да капят по листа капки мастило. В търсене на идея как да създаде безпроблемна писалка, той забелязва, че мастилото, използвано за печатане на вестници, изсъхва бързо. Затова решава да изобрети писалка, използваща подобно мастило. Оказва се обаче, че то е с твърде голям вискозитет и не може да се използва с обикновените писалки. Биро започва да експериментира, докато стига до съвременната конструкция на химикалката.
Изобретението се очертава многообещаващо и откъм печалбата. Почти веднага патентът му е купен от ВВС на Великобритания за техните пилоти, предпочитащи дотогава да пишат във въздуха с моливи.
В Аржентина Биро пререгистрира патента си и с голяма печалба го препродава за $1 млн. на компанията „Eversharp". Именно аржентинската компания пуска на пазара в масова продажба химикалките. Търговията потръгва прекрасно: евтиният и практичен нов прибор бързо привлича купувачи.
Когато обаче „Eversharp" замисля да завладее международния пазар, се случва нещо много неприятно, предизвикано от несъвършенствата на тогавашната патентна система. Оказва се, че да бъде защитено от плагиатство, изобретението следва да бъде патентовано във всички страни в света. И тъй като това не е реално да се направи, идеята за химикалката просто е открадната.
На 10 юни 1943 г. находчивият американец Милтън Рейнолдс патентова химикалката в САЩ и организира масовото й производство. Новият продукт просто се разграбва. Само за един ден в нюйоркски магазин са продадени 10 000 броя.
Забавно е, че първите купувачи са привлечени от рекламата, че с новата писалка може да се пише дори под вода. И не е случайно, че с тази проста вещ Милтън Рейнолдс става милионер.
Авторът на изобретението Биро се опитва да отстои правото си на патента в американски съд, но губи делото.
През 1958 г. французинът Марсел Бик доработва химикалката и получава най-евтиния произвеждан модел под името BIC. Тя полага началото на създаването на компанията BIC Corporation, която сега контролира една трета от пазара на продаваните химикалки в САЩ.
/По материали в интернет/
Утре четете в БЛИЦ: Преди 30 г. Индира Ганди е застреляна от свои телохранители
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
