7 май 1952 г. – Представят концепция за интегрална схема!

На днешния ден, преди 62години, британският радарен инженер Джефри Дъмър представя концепция за интегрална схема по време на технологична конференция в САЩ, пише obekti.bg.

Днес тя е в „сърцето“ на всяко едно електронно устройство, без значение дали става въпрос за компютри или въздушни навигационни системи.

Подобно на парния двигател, който ни помага да навлезем в Индустриалната революция, така и интегралната схема поставя началото на дигиталната епоха. Сама по себе си тя събира множество компоненти с различни функции върху една компактна и миниатюрна дъска.

Дъмър обаче така и не успява да създаде работеща интегрална схема и след няколко неуспешни опита Министерство на отбраната прекратява финансирането на проекта му.

Тази чест се пада на Джак Килби от Texas Instruments – шест години по-късно - който базира работата си на концепцията на британския инженер.
Първата интегрална схема има изключително груб вид и е съставена от един транзистор върху пласт от германий. Нейният потенциал обаче е очевиден и тогава, а днес тя продължава да става все по-малка и по-комплексна.

Няколко месеца по-късно Робърт Нойс, един от основателите на Fairchild Semiconductor и Intel, помага за разрешаването на някои от проблемите, свързани с връзките в схемата, допринасяйки за създаването на първия практичен продукт от този тип.

Килби патентова своето изобретението и през 2000 г. получава Нобелова награда за физика за ролята си в разработването на интегралната схема. Умира през февруари 2002-ра на 93-годишна възраст.

Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 558 г. - куполът на катедралата Света София в Константинопол се срутва. Тогавашният император Юстиниан I нарежда реконструкция.
• 1099 г. — Кръстоносците достигат Йерусалим по време на Първия кръстоносен поход.
• 1663 г. — В Лондон е открит кралският театър в Друри Лейн.
• 1832 г. — Великите сили одобряват на конференция в Лондон баварския владетел Отон за крал на Гърция.
• 1895 г. — Руският учен Александър Степанович Попов демонстрира пред Руското физико-химично общество своето изобретение — първия в света радиоприемник.
• 1909 г. — Алберт Айнщайн е избран за професор по теоретична физика в Цюрихския университет.
• 1915 г. — Първата световна война: Английският лайнер Лузитания е потопен от германска подводница, като загиват 1198 души от общо 1962, намиращи се на борда му. Атаката накланя американското общественото мнение срещу Германската империя и ускорява влизането на САЩ във войната.
• 1919 г. — Съставено е Правителство на България (39), начело с Теодор Теодоров.
• 1936 г. — Основан е футболен клуб Локомотив Пловдив.
• 1937 г. — В САЩ е излъчено първото радиопредаване, което достига от западния до източния бряг.
• 1945 г. — Втората световна война: Генерал Алфред Йодл подписва в Реймс, Франция, безусловната капитулация на Германия, с което страната приключва участието си във войната. Документът влиза в сила на следващия ден.
• 1946 г. — Основана е компанията Tokyo Telecommunications Engineering с 20 служители, която по-късно е наречена Sony.
• 1992 г. — Космическата совалка Индевър е изстреляна за първи път.
• 1999 г. — Папа Йоан Павел II отива в Румъния и така става първият римски папа, посетил Източноправославна страна след Великата схизма от 1054 година.
• 1999 г. — Бомбардировка на китайското посолство в Белград.
• 2000 г. — Владимир Путин полага клетва като втори демократично избран президент на Русия (след Борис Елцин).
Родени
• 165 г. — Юлия Меса, знатна римлянка († 224 г./226)
• 1605 г. — Никон, Патриарх московски и всерусийски († 1681 г.)
• 1713 г. — Алексис Клод Клеро, френски математик и мислител († 1765 г.)
• 1763 г. — Йозеф Понятовски, полски княз, маршал на Франция († 1813 г.)
• 1833 г. — Йоханес Брамс, германски композитор и пианист († 1897 г.)
• 1840 г. — Пьотър Чайковски, руски композитор († 1893 г.)
• 1847 г. — Арчибалд Роузбъри, министър-председател на Обединеното кралство († 1929 г.)
• 1867 г. — Владислав Реймонт, полски писател, Нобелов лауреат († 1925 г.)
• 1875 г. — Методи Патчев, български революционер († 1902 г.)
• 1892 г. — Йосип Броз Тито, президент на Югославия († 1980 г.)
• 1901 г. — Гари Купър, американски актьор († 1961 г.)
• 1914 г. — Андрей Гуляшки, български писател († 1995 г.)
• 1919 г. — Ева Перон, първа дама на Аржентина († 1952 г.)
• 1926 г. — Панайот Пондалов, български волейболист († 1984 г.)
• 1928 г. — Георги Русев, български театрален и кино актьор († 2011 г.)
• 1930 г. — Пеньо Пенев, български поет († 1959 г.)
• 1950 г. — Владко Панайотов, български политик
• 1957 г. — Вероник Жано, френска актриса
• 1964 г. — Долорес Арсенова, български политик
• 1967 г. — Добрин Векилов, български музикант
• 1969 г. — Катерина Малеева, българска тенисистка
• 1976 г. — Томас Биаджи, автомобилен състезател
• 1983 г. — Гари О'Конър, шотландски футболист
Починали
• 973 г. — Ото I Велики, император на Свещената Римска империя (* 912 г.)
• 1523 г. — Франц фон Зикинген, вожд на германското рицарство (* 1481 г.)
• 1539 г. — Отавиано Петручи, италиански печатар (* 1466 г.)
• 1617 г. — Давид Фабрициус, германски астроном (* 1564 г.)
• 1667 г. — Йохан Якоб Фробергер, германски композитор (* 1616 г.)
• 1682 г. — Фьодор III, цар на Русия (* 1661 г.)
• 1800 г. — Николо Пичини, италиански композитор (* 1728 г.)
• 1825 г. — Антонио Салиери, италиански композитор (* 1750 г.)
• 1840 г. — Каспар Давид Фридрих, германски художник (* 1774 г.)
• 1876 г. — Димитър Атанасов-Русчуклийчето, български революционер (* ок. 1850 г.)
• 1876 г. — Петър Пармаков, български революционер (* 1850 г.)
• 1876 г. — Поп Харитон, български революционер (* неизв.)
• 1901 г. — Джордж Е. Кинг, канадски политик (* 1839 г.)
• 1901 г. — Димитър Греков, министър-председател на България (* 1847 г.)
• 1901 г. — Иван Славейков, български политик (* 1853 г.)
• 1906 г. — Андонис Влахакис, гръцки андартски капитан (* 1874 г.)
• 1906 г. — Леонидас Петропулакис, гръцки андартски капитан (* 1880 г.)
• 1924 г. — Димитър Благоев, български политик (* 1856 г.)
• 1941 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, шотландски антрополог (* 1854 г.)
• 1956 г. — Йозеф Хофман, австрийски архитект (* 1870 г.)
• 1966 г. — Станислав Йежи Лец, полски писател (* 1909 г.)
• 1987 г. — Димитър Бочев, български актьор (* 1926 г.)
• 2000 г. — Дъглас Феърбанкс-младши, американски актьор (* 1909 г.)
• 2011 г. — Уилард Бойл, канадски физик, носител на Нобелова награда (* 1924 г.)
Празници
• Русия, България и Беларус — Ден на радиото и телевизията