Титан, най-големият спътник на Сатурн, се оказа по-подобен на Земята, в сравнение с всички планети на Слънчевата система. Учените са открили реки, езера, морета, облаци и валежи на повърхността му, но има едно сериозно предупреждение. Според НАСА, Титан остава единственият известен обект в Слънчевата система, освен Земята, с постоянна течност на повърхността си. Въпреки екстремните условия, той има напълно функциониращ хидрологичен цикъл, подобен на земния, съобщава Spacedaily.
Основната разлика на Титан обаче е, че течният метан и етан действат като вода. Те се изпаряват, образуват облаци, падат като дъжд, захранват реки и езера и след това отново се изпаряват.
Повърхността на луната на Сатурн обаче не е изградена от типична скала. Температури от около -179 градуса по Целзий правят леда толкова твърд, че по здравина наподобява гранит. Именно върху тази ледена „скала“ текат метанови реки, постепенно издълбавайки своите канали.
Как учените са разбрали за това?
Учените получиха най-важните данни за Титан благодарение на международната мисия Cassini-Huygens. Плътната атмосфера на луната закрива повърхността ѝ, така че сондата Cassini прекарва повече от десетилетие в изучаване на Титан с помощта на радар.
Истинският пробив дойде с кацането на сондата Huygens върху спътника през януари 2005 г. По време на спускането си сондата засне сплетени речни долини, а след кацането предаде изображения на повърхността, покрита със заоблени парчета воден лед, които са полирани, сякаш са били носени от дълъг поток от течност. Учените смятат, че сондата е кацнала в сухото корито на древна река.
Морето е по-голямо от Каспийско море
Повечето морета на Титан са разположени близо до северния полюс. Най-голямото от тях, Кракен Маре, е по-голямо по площ от Каспийско море на Земята и според учените на някои места достига дълбочина от няколкостотин метра.
Второто по големина море, Лигея Маре, е пълно с течен метан, докато Кракен Маре съдържа повече етан. Те се захранват от множество реки, които се вливат в моретата по почти същия начин, както на Земята.
Защо Титан не е като Земята?
Въпреки поразителното сходство на пейзажите, условията на спътника остават напълно чужди.
Атмосферата на Титан е съставена предимно от азот, но е значително по-плътна от земната, а гравитацията ѝ е само около една седма от тази на Земята. Поради това, метановите дъждовни капки могат да бъдат много по-големи и да падат много по-бавно.
Освен това, слънчевата светлина в орбитата на Сатурн е много ограничена, така че метеорологичните процеси са много по-бавни, отколкото на Земята. Валежите се считат за рядко явление и могат да се появят под формата на мощни, но редки, проливни дъждове.
Титан е интересен не защото е „втора Земя“, казват изследователите, а защото показва, че същите физически процеси могат да оформят подобни пейзажи дори в светове, където текат реки от течен метан вместо вода.
