Досега повечето хуманоидни роботи бяха разработвани за фабрики, складове, охрана на граници или за нуждите на научните лаборатории. Новият Uworld U1 на китайската компания Ubtech обаче има съвсем различна задача – създателите му твърдят, че той е първият в света масово произвеждан „ултрабионичен“ спътник за дома. Неговата основна цел е да разговаря с хората, да разпознава техни емоции и дори да осигурява емоционална подкрепа в борбата с глобалната епидемия от самота.
Звучи впечатляващо, но първите публични демонстрации показват, че реалността все още е далеч от научната фантастика.
В едно от представените видеа роботът мълчи в продължение на десетки секунди, преди да отговори на жена, която му споделя, че се чувства депресирана. Вместо плавен и естествен разговор, взаимодействието изглежда неловко, тромаво и изкуствено.
Именно тази пропаст между рекламата и реалните възможности предизвика най-много коментари в технологичните среди.
Въпреки че машината разполага със силиконова кожа с пори, 88 серво стави и може да възпроизвежда 300 микромимики, нейните движения и реч все още напомнят по-скоро за голяма човекоподобна кукла, отколкото за истински събеседник.
Освен това първоначалните обещания, че роботът ще помага в почистването, разхождането на кучето и гледането на деца, бързо отпаднаха от официалните съобщения – U1 категорично не е създаден за физическа домакинска работа.
Големият въпрос около подобни технологии не е просто технически – дали и кога машините ще могат да разговарят с хората напълно гладко. Истинският казус е от психологическо и социално естество.
Повдига се въпросът дали е възможно хората да започнат да заменят реалните, понякога трудни човешки отношения с машини, които са програмирани винаги да бъдат лоялни, никога да не спорят и винаги да дават съгласие.
Подобен изкуствен комфорт носи риск да направи хората още по-изолирани и неспособни да общуват в реалния свят – сценарий, който научната фантастика изследва от десетилетия и който рядко има щастлив край.
