Кафето е наименование на около петдесет вида вечнозелени храсти от семейство Брошови, които обичат завет, слънце и вода. Неговата родина е провинция Кафа, южно от Адис Абеба, Етиопия.
По начините на приготвянето си кафето бива: турско, арабско (с добавка от кардамон), шварц (прецежда се през филтър), еспресо (под налягане), айриш (с ром), виенско (силно ароматно за сметка на високия процент арабика вместо робуста), капучино (със сметана, крем, мляко), айскафе (със сладолед), инстантно от типа на нескафето (екстракт), запарено (като чая) кафе и др.
На официални гости разтворимо кафе (от типа нес) не се предлага, но ако гостите поискат, може да им поднесете. Ритуалът на смилането, сваряването и препичането (баенето) на т. нар. турско кафе е за близки приятели, които можете да поканите в кухнята. Останалите начини на приготвяне са приемливи за гости.
В жилищния дом мястото на кафеварката е в кухнята или в частта от помещението, оформена като бар. Турското кафе никога не се оставя да кипне. Тройно препеченото кафе е стар обичай – това е най-ароматичното кафе след виенското. Млякото, сметаната и захарта се предлагат отделно. Капучино в Италия се пие само до 11 часа.
Ако в Гърция чужденец иска да бъде обслужен, а не изгонен от кафенето, не трябва да поръчва „турско“, а „гръцко“ кафе. Ще го поднесат с чаша студена вода, за да може човек повече пъти да се наслади на кафето. Арабите слагат в кафето кардамон за сила, а турците – леблебия за омекотяване на силата му. Кафе в Латинска Америка и чай в Китай пият по всяко време и навсякъде.
