Украинските удари по руската горивна инфраструктура и влошаващата се икономическа обстановка все повече разколебават неформалния „обществен договор“ между Кремъл и руското население, при който властта гарантираше стабилност и благополучие в замяна на ограничени политически свободи. За това пише френският вестник Le Monde.
Авторите на публикацията посочват, че последните украински атаки срещу нефтопреработвателни заводи предизвикаха най-тежката горивна криза в Русия от десетилетия. Особено показателен е ударът на украински дронове по нефтопреработвателния завод в Омск на 6 юли, след който най-големият руски завод от този вид беше принуден да спре работа.
Според журналистите на изданието войната по този начин става все по-осезаема в региони, които доскоро изглеждаха недостъпни за военни действия. В резултат на ударите по нефтопреработвателни заводи, горивни бази и танкери в цяла Русия се формираха дълги опашки пред бензиностанциите, цените на горивото се повишават, а черният пазар се разраства. Руските власти на този етап не успяват бързо да овладеят положението.
Според изданието е практически невъзможно доставките бързо да бъдат пренасочени към железопътния транспорт, а вносът на гориво, по-специално от Индия, не може да реши проблема в кратки срокове.
Le Monde обръща внимание и на психологическия фактор. Изследователят от Свободния университет в Берлин Андрей Яковлев смята, че властите прикриват реалните мащаби на атаките, а едновременно с това задържат цените на горивото, което подтиква населението да го изкупува на запас. Така дефицитът допълнително се задълбочава.
Освен кризата с горивото, авторите описват и общото влошаване на състоянието на руската икономика. Хели Симола, водеща икономистка от Института за развиващите се икономики към Банката на Финландия, отбелязва, че тази година икономическият растеж се е забавил, а бюджетният дефицит значително се е увеличил. Според нейната оценка обаче незабавна икономическа или финансова криза изглежда малко вероятна.
„Засега Русия може да финансира и поддържа операциите си в Украйна, макар че ще трябва да взема все по-трудни решения“, коментира анализаторът.
В материала се споменава и доклад на европейските специални служби, в който се предупреждава за риск от банкова криза в Русия поради натрупването на проблемни кредити, масовите фалити на малки и средни предприятия и силната зависимост на банките от няколко големи кредитополучатели. Според експертите новият пакет санкции на ЕС, който се подготвя през юли и е насочен най-вече срещу руските банки и криптовалутните мрежи, може допълнително да засили финансовия натиск върху Русия.
