Икономистът Игор Липсиц описа възможния сценарий за смяна на властта в Русия. Според него в системата рано или късно ще се появи фигура, която ще реши, че е напълно готова да поеме контрола над финансовите потоци. Веднага след като това се случи, картината в страната рязко ще се промени. Ще се окаже, че в Русия всички дълбоко са ненавиждали Владимир Путин и са били негови страстни противници. Всички масово ще започнат да възхваляват новия лидер.
Този психологически и политически модел икономистът сравни с историческите събития от края на миналия век.
Тогава Борис Елцин, който беше плът от плътта на Комунистическата партия, бе припознат от обществото като съвсем различна алтернатива и велика фигура в борбата за свобода и демокрация.
Според експерта този парадокс ще се повтори и при следващата политическа трансформация в Кремъл. Своя анализ за бъдещето на страната Липсиц сподели в интервю за YouTube канала „И грянул Грэм“.
В рамките на разговора експертът засегна и темата за руското влияние в чужбина, като обърна внимание на мащабите на корупцията:
- Липса на морални рамки: Руската държава не се ограничава от никакви принципи и с готовност купува лоялност навсякъде, където това е възможно.
- Глобален проблем: Корупцията е всемирно явление и докато вътрешната борба с нея в отделните страни е възможна, то противодействието на външния корупционен натиск е изключително трудна задача.
- Ефективен инструмент: В целия свят има твърде много хора на позиции, чиито доходи не са достатъчно високи, за да устоят на сериозните финансови схеми, предлагани от руското правителство.
„Имам силно усещане за дежавю. Когато Съветският съюз рухна, той рухна, защото беше досадил на абсолютно всички до краен предел. Поради тази причина хората с огромно удоволствие тръгнаха след всеки, който предложи промяна“, припомня икономистът.
Липсиц направи директна съпоставка между битовите дефицити, съсипали СССР – като липсата на тютюневи изделия и неуспешната антиалкохолна кампания – и настоящите икономически проблеми в Русия.
Днешната криза с горивата и недостигът на бензин са пълна аналогия на онези процеси. Когато държавата нахлуе в обичайния модел на живот на гражданите и не може да им подсигури дори базови продукти, хората спират да разбират смисъла на тази власт.
А когато една самопровъзгласила се „държава-бензоколонка“ не е в състояние да осигури собственото си население с бензин, това е ясен знак, че съдбата на системата е предрешена.
