В село Велики Дорошив, недалеч от Лвов в Украйна, една майка години наред оплаква сина си, когото смята за мъртъв. Всяка неделя тя посещава гроба му, припомняйки си детството, първите прегръдки и споделените мигове, без да подозира, че историята ѝ ще придобие невероятен обрат. Назар Далецки, украински войник, заминал доброволно на фронта в първите седмици на войната, е обявен за загинал през май 2023 г. Властите съобщават на майка му, Наталия Далецка, че ДНК анализът не оставя никакво съмнение.
Преди няколко седмици обаче, почти три години след погребението, Назар е освободен от руски затвор в рамките на размяна на военнопленници. Когато стъпва на украинска земя, той получава мобилен телефон и първото нещо, което прави, е да се обади на майка си, пише "Гардиън" в свой материал.
Моментът, в който Наталия чува гласа му за първи път от три години, е заснет с телефон, а видеото стана вайръл в Украйна. „Боже мой, колко те чаках, дете мое скъпо“, казва тя, хлипайки от шок и радост. „Имаш ли ръце, крака? Всичко наред ли е?“, пита го тя.
Видеото трогна не само Украйна, но и целия свят. Пътят до този щастлив край обаче е бил изпълнен с травми и за майката, и за сина.
Месец след това обаждане Наталия посреща журналисти от британското издание в подредения си дом във Велики Дорошив. Стените са украсени с икони, а в дневната все още виси голяма снимка на Назар, отпечатана след погребението му. На чаша кафе с кардамон тя разказва историята от самото начало.
Роден през 1979 г., Назар е бил нежно момче, което обичало прегръдките. Но „деветдесетте бяха трудни“ и той напуска училище без квалификация. Жени се и има дъщеря, но бракът му не потръгва и той се връща да живее при родителите си. Когато проруските сили започват конфликта в Донбас през 2014 г., той се записва в армията.
През февруари 2022 г., след пълномащабната руска инвазия, Назар отново става доброволец. Отхвърлят го два пъти, но на третия го приемат въпреки здравословните му проблеми. Отива на фронта в Донбас по Великден.
Той се обаждал вкъщи всеки ден за по няколко секунди. „Мамо, жив съм“, казвал той, без да разкрива местоположението си. В края на втората седмица обаче нещата стават сериозни – разказва на майка си, че обстрелът е толкова интензивен, че с другарите му са приковани в окопите.
Следващата неделя Назар не се обажда в обичайното време. Телефонът звъни едва преди полунощ, но гласът от другата страна не е неговият. – „Синът ви е пленен“, казва непознат глас. – „А вие кой сте?“, пита тя. – „Аз съм този, който го плени.“ Връзката прекъсва.
Започва мъчително търсене на информация – институции, неправителствени организации, формуляри. През май 2023 г. идва най-лошата новина: Назар е мъртъв.
Починал е предишния септември, точно на 44-тия си рожден ден. Според официалните данни автомобилът му в Донецка област е бил поразен от артилерия. Наталия е принудена да приеме ДНК резултатите.
Тленните останки пристигат в два чувала, а в ковчега е поставена военна униформа. Погребението е организирано с участието на целия град, осем свещеници и военен оркестър.
Три години по-късно Наталия разбира истината. Двама бивши военнопленници се завръщат от Русия и съобщават, че са видели Назар жив. Полицията взема нови ДНК проби и потвърждава самоличността му.
Назар е освободен в началото на 2026 г. и настанен в рехабилитационен център в друг регион на Украйна. Все още не се е върнал у дома, но всеки ден разговаря с майка си чрез видео връзка. Той не споделя много за затвора, но споменава за побои.
„Болят го краката и постоянно чува звуци, но психически е добре“, казва Наталия. Тя планира да му приготви любимите ястия – сарми и картофени палачинки – и да го прегърне така, както той я е прегръщал преди години.
Остава обаче една мистерия: чии тленни останки са били погрешно идентифицирани като тези на Назар. Лабораторните анализи продължават.
На гробището във Велики Дорошив пръстта, където е бил гробът му, все още е прясно изкопана, а до нея лежат счупен дървен кръст и метална табела в жълто и синьо с надпис: „Героите не умират“.
Превод и редакция: БЛИЦ
