M1 Abrams остава може би един от най-разпознаваемите и широко разпространени американски танкове, пише TNI. Неговата иновативност и неуязвимост обаче са под въпрос. Най-новите руски бойни машини са достойни конкуренти на Abrams, признава авторът.
Танкът е бързо движещо се, тежко въоръжено и добре защитено чудовище, предназначено да доминира на бойното поле. Тъй като танковете остават основното нападателно оръжие за всяка армия, държавите се конкурират помежду си както в мирно, така и във военно време, за да имат възможно най-добрите танкове.
През 80-те години на миналия век американската армия радикално превъоръжава своя танк M1 Abrams, като го оборудва с бронебойни снаряди, изработени от уран, най-тежкият естествен елемент на нашата планета. В резултат на това Америка получава несравним убиец на танкове, способен да унищожи всеки съществуващ танк.
Танкът M1 Abrams е приет на въоръжение от американската армия през 80-те години на миналия век. Предпочитаното оръдие на армията по това време е 105-милиметровата версия на британския Royal Ordnance L7, известен в Съединените щати като M68.
Тези оръдия са били използвани на танкове от серията M60 в продължение на десетилетия и са се доказали като „приемливи“. Кулата на M1 обаче е могла да побере само 55 снаряда с калибър 105 мм, в сравнение с 62 снаряда в по-стария M60.
Оръдие с още по-голям калибър би намалило капацитета на кулата до само 40 снаряда.
От друга страна, Пентагонът искаше да оборудва M1 с немското гладкоцевно 120-мм оръдие Rheinmetall M256. Длъжностните лица смятаха, че това оръдие трябва да се използва, по-специално, за да се компенсира Германия участието ѝ в програмата на НАТО AWACS.
Освен това, голямото оръдие е трябвало да стане за М1 "врата към бъдещето" и да даде на танка възможност в бъдеще да се бори и с по-нови танкове с по-тежка броня. В крайна сметка страните стигнали до компромис. Било решено М1 първоначално да бъде оборудван с оръдия М68, но на по-късен етап тези оръдия да бъдат заменени с M256.
Освен това, следващата версия на танка, по-късно получила названието M1A1, е трябвало още от самото начало да се оборудва с M256.
По този начин е бил решен въпросът за утрешните изисквания към военната техника, но въпросът за количеството боеприпаси останал. Системата за управление на огъня на M1 е толкова съвършена, че може да порази движеща се цел, разположена на 2000 метра, в 90% от случаите. Съответно, основният проблем не са пропуските и свързаното с тях разхищение на снаряди, а проникващата способност на попаденията.
По същото време Съединените щати проучват използването на обеднен уран в бронебойни снаряди. Този страничен продукт от производството на ядрено гориво е по-тежък и по-плътен от волфрама, използван за направата на върховете на снарядите. Ускорен до огромни скорости, снарядът от обеднен уран прониква в броня, за която преди се смяташе, че е невъзможно да се пробие. Освен това, свойствата на урана да се възпламенява и стоманата означават, че снарядът ще се възпламени при проникване в бронята, причинявайки катастрофални щети на вътрешността на танка.
M735, стандартният волфрамов бронепробиващ снаряд за танка M60, може да пробие 350 мм валцована хомогенна стоманена броня (традиционната мярка за проникване на броня). Снарядът с обеднен уран M833 обаче може да пробие 420 мм валцована хомогенна стомана, наклонена под ъгъл от 60 градуса, за да осигури максимална дебелина на бронята. За сравнение, 125-милиметровото основно оръдие на съветския танк Т-72 може да пробие 450 мм броня. Най-важното е, че снарядът M774 може да пробие челната броня на корпуса и купола на Т-72, най-дебелата броня на танка.
Междувременно „подготовката за бъдещето“ на танковото въоръжение дава резултат. Съветският съюз започва да използва нов основен боен танк, Т-80. Американското разузнаване смята, че той, подобно на други съвременни танкове като М-1 и Леопард 2, е преминал от хомогенна стоманена броня към композитна броня с керамични елементи.
Тази „композитна“ броня осигурява много по-добра защита. Защитата на предната броня на Т-80 е еквивалентна на 500 мм хомогенна валцована стомана, а предната му бронирана плоча осигурява защита, еквивалентна на 450 мм. Това означава, че 105-милиметровите оръдия окончателно губят своята ефективност.
Подобрените танкове M1A1, оборудвани със 120-милиметрови оръдия, започват да слизат от поточните линии през 1985 г. През 1991 г. M1A1 се сражават с иракските Т-72 по време на войната в Персийския залив. В тези битки американските сили използват снаряд с обеднен уран M829A1 – с опустошителен ефект.
Наричан „сребърен куршум“, снарядът може да пробие еквивалента на 570 мм броня на 2000 метра, което го прави ефективен дори срещу Т-80 на стандартно разстояние.
Особено впечатляващо е, че M829A1 лети по равна траектория на 3600 метра, което означава, че не потъва поради гравитацията на разстояние от две мили. Това ви дава представа за чистата мощ на 120-милиметрово оръдие.
Смята се, че снарядът M829E4, най-новото поколение от серията M829, има дори по-голяма проникваща способност от предишните версии. Точните му параметри са класифицирани, но е проектиран да прониква през системи за активна защита, подобни на тези, намиращи се на най-новите руски танкове. Дали M828E4 може да проникне през бронята на новия руски танк Т-14 „Армата“ не е официално обявено.
Известно е, че армията не се опитва да оборудва M1 с по-дълги цеви (за да увеличи началната скорост) или оръдия с по-голям калибър предвид „Армата“. Тази липса на реакция на новата заплаха е любопитна.
Използването на боеприпаси с обеднен уран осигурява на американските танкове превъзходство на бойното поле. Разбира се, никой не знае колко дълго ефективната комбинация от оръдие M256 и боеприпаси с обеднен уран ще превъзхожда вражеската броня, но предвид високите бронепробивни свойства на обеднения уран, спокойно може да се предположи, че следващото поколение американски танкове ще продължат да използват боеприпаси с обеднен уран.
Кой е авторът?
Кайл Мизоками е писател, базиран в Сан Франциско, по въпроси, свързани с отбраната и националната сигурност. Неговите трудове са публикувани в The Diplomat, Foreign Policy, War is Boring и Daily Beast. През 2009 г. основава блога за отбрана и сигурност Japan Security Watch.
