Руският президент Владимир Путин планираше войната срещу Украйна да приключи за няколко дни, а някои от неговите войници носеха парадна униформа, подготвяйки се за парад по главната улица на Киев. Въпреки това пълномащабната военна инвазия се превърна в "огромна геополитическа грешка“ за Кремъл.
За това пише в колонката си за The Telegraph британският историк и изследовател на Русия Робърт Сървис, анализирайки настоящото положение на Путин.
Той припомня, че руската политическа култура традиционно свързва легитимността на властта с военни триумфи. Така поражението на Руската империя във войната с Япония през 1905 г. и неуспехите в Първата световна война се превъръщат в основните фактори, довели до падането на монархията.
Путин постигна някои военни успехи по време на своето управление, но Украйна се оказа силен противник в мащабния конфликт, който той разпали през февруари 2022 г.
Тази година парадът на Червения площад на 9 май се състоя без танкове и съвременна техника поради страха от атаки на украински безпилотни летателни апарати, а гражданската икономика на Руската федерация, изтощена от военното време, е в упадък, отбелязва авторът на колонката.
Историкът обръща внимание и на големите загуби на руската армия на бойното поле и припомня подписания от Путин закон, който позволява провеждането на набор през цялата година, което е изключително непопулярна мярка. В същото време Путин продължава да повтаря, че "победата ще бъде наша“.
Според Робърт Сървис Путин разполага с още редица силни козове. И един от тях е американският президент Доналд Тръмп, който му е направил не малко отстъпки. Така например, войната му срещу Иран не би могла да започне в по-подходящ за руския президент момент.
Въпреки това в Кремъл цари напрегната атмосфера, констатира авторът.
Путин засили контрола над информационното пространство, ограничи работата на месинджъра Telegram, който гарантира конфиденциалност, и промотира руския Max, достъпен за контрол от спецслужбите. Тази стъпка не му донесе приятели, особено сред младите руснаци, отбелязва Сървис. Масовата мобилизация неизбежно ще доведе до непопулярност.
Руският президент се позиционира като образец на рационалност и национален дълг, използва образа на "доброжелателен човек“, но той постепенно се руши.
Войната срещу Украйна се превърна в неговата "гигантска геополитическа грешка“, констатира Робърт Сървис. Дори ако военните действия приключат при условията на Кремъл, Русия няма да може да възвърне предишното си геополитическо влияние.
Едва ли Путин ще си тръгне без гръм и трясък и не може да се бъде сигурен, че неговият наследник ще бъде по-добър от самия него. Но без него Русия има поне шанс за връщане към по-мека вътрешна и външна политика, обобщава историкът.
Киев изобщо ще спре да спи, ако Русия навлезе с няколко километра от север
В публичното пространство се появи информация за удар по учебния корпус на колеж и общежитие в окупирания от Русия град Старобелск. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна обяви, че е поразен един от щабовете на подразделението „Рубикон“. В същото време руският диктатор Владимир Путин заяви, че наблизо не е имало никакви военни обекти, и отбеляза, че ударът по Старобелск потвърждава „терористичния характер на киевския режим“.
Той също така възложи на своето министерство на отбраната да подготви „предложения“ за отговор на атаката, тъй като „не може да се ограничи само с изявления“.
Какви цели преследва Путин в този случай и защо обърна толкова голямо внимание точно на това общежитие – по тези теми УНИАН разговаря с Игор Луценко, командир на подразделения от оператори на дронове и основател на Центъра за подкрепа на аероразузнаването.
Ето и неговият анализ на ситуацията:
В същото време само ден по-рано той нарече президента на Украйна „господин Зеленски“, чиято фамилия преди това се стараеше изобщо да не произнася. Сега обаче пак се завърна към формулировката „киевският режим“.
Тази промяна в риториката не е изненадваща, тъй като техните тезиси не се изменят съществено, а просто от време на време трябва да „освежават старата плоча“. Често това се дължи чисто и просто на смяна на човека, който пише текстовете.
За да се прецени дали се готви реална промяна във военната ситуация, трябва да се наблюдават практическите действия на терен – дали се провежда мобилизация, дали има прегрупиране на войските или се формират нови специфични подразделения, които се концентрират на определено място.
Подготовката за реални военни действия никога не се опира единствено на думи.
Новите заплахи бяха озвучени веднага след завръщането на Путин от Китай. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също веднага след визитата си там обяви, че Щатите излизат от тристранния преговорен процес.
Ролята на Пекин обаче не бива да се преувеличава, тъй като китайците никога не са се проявявали като активна и водеща сила в това геополитическо разпределение и влиянието им е по-скоро производно на останалите фактори.
Много по-очевиден е фактът, че американците са готови на определени договорености с Путин, като процесите вече преминават от тайни споразумения към полуоткрити действия. Именно поведението на САЩ и текущото настроение на Путин заслужават по-голямо внимание.
Руската страна очевидно се движи към вариант за ескалация, тъй като няма да наблюдава пасивно липсата на сериозен напредък на фронта, докато горят нейните петролни рафинерии или кораби в Черно море.
Възможните направления включват настъпление от Беларус към Киев, действия в Сувалкския коридор или срещу Латвия.
За целта на руските сили дори не е необходимо да предприемат мащабни сухопътни операции – достатъчно е да установят зона, контролирана изцяло от техните безпилотни апарати.
Ако започнат масиран терор срещу Киев с дронове тип „Мълния“ (Молния), ситуацията ще се промени коренно в сравнение с настоящите атаки с реактивни апарати „Шахед“.
Единичните удари нямат стратегически ефект, но един евтин, масов и постоянен терор би послужил като силно показно за Китай и САЩ, че Русия все още има сериозни възможности.
Всичко, което Путин би могъл да договори със Си Дзинпин, се свежда до това Китай да не спира доставките на критични компоненти, като например оптоволокно, от което руската индустрия зависи.
В дипломатическо отношение Китай остава доста пасивна страна, въпреки икономическата си мощ, и сключването на твърди съюзи за или против Путин не е в техния стил. Техният основен приоритет остава търговията и печалбата.
Ако в даден момент Пекин реши да предприеме действия спрямо Тайван, тогава руската подкрепа би станала ценна и Китай би могъл да поиска конкретни услуги, но към момента Путин планира ходовете си самостоятелно, без Пекин да оказва съществено влияние.
По отношение на Беларус и зачестилите дискусии за повишена заплаха от север, лесният пробив на руската армия през 2022 г. остава голямо изкушение за нов опит за настъпление. За да започнат въздушен терор над Киев, на руските части не им е необходимо да стигат до предградия като Ирпен.
Достатъчно е да напреднат само няколко километра до линията на Иванков и украинската столица изобщо ще спре да спи.
Това ще създаде изцяло нова картина за вътрешната и международната общност, а преминаването на Киев в денонощен режим на оцеляване, подобен на този в Харков или Запорожие, може да се окаже максималната програма на една подобна руска операция.
Остава въпросът защо руският лидер умишлено изостри вниманието си точно върху този конкретен удар в Старобелск, което е необичайно, тъй като той рядко коментира всеки отделен случай.
Тази засилена активност най-вероятно има за цел да оправдае следващите масирани руски атаки срещу Украйна.
В рамките на подготовката за по-нататъшна ескалация руската страна може да се опита да атакува правителствения квартал в Киев, сградата на президентската администрация на улица „Банкова“ или района на Конча-Заспа.
Съществуват сериозни индикации, че Москва подготвя ескалационна стъпка, като една от реалните опции е операция в Балтийските държави, а другата – от територията на Беларус.
С оглед на това, силно емоционалните теми около поразени общежития или цивилни сгради се използват целенасочено, за да послужат като медийно и политическо оправдание за бъдещите военни действия на Русия, като вероятността за ход в Балтийския регион изглежда напълно реална.
