Много злоба и негативизъм се изля върху десницата от самата десница“ - казал по телевизията Костов. И човек не може да не се възторгне от неговата проницателност.
Скрит в килера си в Нов български университет, той като същи Паисий Хилендарски провижда във времето.
С хирургическа прецизност достига до същината на десния разпад - а изобщо и на Българския Разпад.

***
Прозрението му прорязва като светкавица затлъстялата обществена мисъл.
И то е още по-поразително, защото мнозина си мислеха, че Костов вече е в някоя Марсианска падина.
Но не – той е тук, мъдър и проницателен, и грижовен, грижовен, грижовен - понесъл всичките Български Кахъри на скромните си рамене.

***
За разлика от клетия хилендарски монах, нашият Пророк не си губи времето да се вглежда назад във времето. 
Паисий откриваше там стимули за гордост.
Новият Пророк обаче не си губи времето да човърка в Миналото. 
Тъй както – ако позволите една бегла психо-криминологична асоциация - серийните изнасилвачи не намират за нужно да се вглеждат в корените на собственото си Зло. 
Те предпочитат да се самостимулират от всяка нова жертва, единствено запазват по някой и друг фетиш от предишните жертви /някое Кремиковци, примерно - това веднага го зачертайте/. 
В случая е съвсем друго.

***
Пророческият талант, който Костов е отгледал в себе си, се дължи на умението му да изтласква далеч от себе си грешките на Миналото - включително и своите собствени.
Защото, с извинение, дори Паметници като него също правят по някоя грешчица – и все някоя подла пукнатина ще пропълзи в гранита им. 
Ако не беше дарбата на Кастов да се самоотстранява от себе си, той щеше да се сети че демонизирането, оплюването, фекализирането и всичко останало на „дясното“ започна най-вече по негово време.

***
Тогава, когато той се самовъзпроизведе в Българския Цезар. 
Тъкмо тогава публичните екзекуции на върхушката на „дясното“ станаха нещо обичайно, също и медийните изстъпления по избрани първенци на „дясното“.
Разбира се, и по-рано Пророка не беше безучастен. 
Той, например, подкокороса вечно замаяния Филип Кенеди да поиска „Вот на доверие“.
Ненавиждаше и злословеше срещу Желев и останалите първооснователи на СДС – понеже те се бяха наредили на правилната опашка, той докато той се тътреше до комунистическия официоз „Работническо дело“ и гледаше да се хареса на Луканов.

***
И после, когато взе властта, им го върна тъпкано - заедно с медийните си черносотници. 
Тогава от „дясното“ летяха не само стърготини, както сега - а направо цели цепеници, понеже и самото „дясно“ си беше доста дърварско.

***
Хубаво е да се разговаря с Костов. 
Хубаво е да се види, до каква степен е анестезиран българският политик.
Хубаво е да се види, отново и отново, каква колосална енергия харчи той, за да избяга от самия себе си.

***
Прочетох пророческото откровение на Костов в един сайт, чийто собственици са синоними на кражбите именно по негово време.
Това също е хубаво.

***
Тема за разследващ журналист като Валя Ахчиева: дали Цветан Василев не е ктитор и на Нов български университет - този манастир на Сорос. 
Василев е благодетел на Костов – това вече стана ясно от медиите. 
Да не се окаже, че пак народецът хрантути Пророка - както хубаво нахрани преторианската му гвардия по време на Голямото Разграбване.
Но това между другото

***
Хубаво е да се разговаря с Костов.
Дори това да става при Лора /“Комбина“/. 
Все пак, Костов оставя следите си именно там. 
Преди време призна с половин уста - сякаш беше пълна с джанки, че е бил за нещо си в омразния му Съветски съюз. 
Сега пък ни каза, че няма нищо общо с разпада с „дясното“. 
Все ценни свидетелства, изречени от един загрижен човек.
Лошото е, че те, всъщност, затрупват Истината.
И нищо чудно, докато Пророка се крие в килера си, който нарича „Лаборатория“, да дочака онзи чудесен ден, когато никой вече няма да се сеща, какви ги е дробил самият той - Оплаквачката на „Дясното“.
Остави го в развалини – а сега го оплаква.

***
Някои вестници усърдно взеха да трият архивите на собствените си сайтове – под претекст, че променят дизайна им.
Обаче в сайта на “24 часа” все още можете да откриете великолепната поредица “Как станаха учени” (автор Крум Благов). 
От нея научаваме, че Иван Костов е бил по-правоверен дори от Живков. 
И за да се хареса на „комунягите“, дори критикувал бъдещ Нобелов лауреат. 
Подобно нещо никога няма да се появи по телевизиите. 
Там мухите ще продължават да го гледат благоговейно и да примират.

***
Сетих се за една история, споменавал съм я и друг път - понеже Костов говори и за леваците в днешното „дясно“. 
Веднъж, в един болничен коридор, известен професор срещнал млад лекар. 
“Как е колега?” - попитал от учтивост професорът. 
“А, добре съм, операцията мина добре” - отвърнал оня.
“Каква операция, бе, идиот - викнал професорът, - това беше аутопсия!”
Костов/“Професорът“ никога няма да говори така, защото тъкмо той прати трупа на масата за аутопсии.

***