Mного жени по света  използват екстеншъни без да знаят откъде идват и каква е тяхната история. Сега ще ви разкажем всичко.
Косата тръгва от храмове в Индия, където бедните жени търпеливо чакат в редица, монасите да обръснат главите им.

По-голямата част от тях никога не са боядисвали, нито дори рязали косата си, така че тя има невероятна цена на пазара.


Индийките избягват шампоаните с химикали, решат често косата си с гребен и я пръскат с кокосово масло, за да е копринено гладка.

 

%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%ba%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d1%88%d1%8a%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d1%81%d0%b0-%d1%89%d0%b5-%d1%81%d0%b5

28-годишната Лаваня Какала е едно от многото момичета, които по този начин позволяват на останалите жени по света да удължат косата си.

“Направих това, защото исках да благодаря на моя Бог. Не ме интересува какво се случва с косата ми след това. Ако жените с тънка и слаба коса искат да я използват, за да изглеждат по-добре, нека я използват. По-добре това, отколкото да я изхвърля в кошчето за боклук”, заявила Лаваня, цитирана от Дейли Мейл.

Косата на повечето жени в Индия е наситено черна и е толкова здрава, че без проблеми приема всякаква форма. Затова фризьорите в целия свят я третират както си искат. Индия е една от водещите страни в износа на коса. Жените не искали пари за косата си. Твърди се, че храмът Тирумала годишно печели 25 милиона евро от търговията с коса. Въпреки че било обещано, парите да бъдат вложени в нови училища и болници, това не се случило, така че никой не знае как и къде са похарчени тези пари.

След като косата бъде събрана, тя се транспортира по шосе или въздух до фабрики и се разпределя сред работници, които я обработват. Търговията е обвита в тайнственост. Събирачите на коса са в остра конкуренция. Заводите не искат да разкриват източниците си, както и методите си за избелване или обработване на косата. Екстеншъните струват много пари, в индустрията са известни като „черно злато“.