Неделя сутрин, получавам съобщение: “Разстроена съм, удобно ли е да те чуя”. Стара другарка... “Удобно е!” - отговарям. И се започна: “В работата не ми върви, не ми е интересно, карат ми се, напрегнато ми е, не знам дали тази работа е моята. С любимия положението е горе-долу, ама не защото той нещо, ами може би защото аз съм изнервена... (Последва половинчасово самоубеждаване, че връзка и любов има).

На въпроса ми: “Къде е той сега?”, отговорът бе: “Честно да кажа - не знам. Май има ангажименти със семейството си”. Слушах, слушах и реших да задам въпрос, за който знаех, че ако не изплющи като камшик, със сигурност  ще прекъсне разговора: “На колко години си? - попитах”. “На 42...” - отвърна тя.

Сигурно ви изглеждам груба, сурова, безчувствена, но страданието на жени, пилеещи живота си в неяснота и заблуда, резонира в мен. И затова темата днес е за гаджетата, чакането, надеждата, интимността, партньорите, свързването, заедността, съзидаването, взаимността и етапите в живота.

Съветите на психолога Борянка Борисова четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to