Традициите са утвърдили специално меню за всеки празник. Още от време оно домакините са имали предварително яснота какво ще сложат на трапезата като празнуват някое събитие от живота на Христос, на Божията Майка, или на някои от светците.  

И за съвременния човек, който често свързва Великден с обилни празнични трапези, пасхалните празници са немислими без козунака и великденското яйце. Тези кулинарни символи присъстват и на братската трапеза в манастирите.

Козунакът е навлязъл в пасхалната традиция едва преди стотина години. Този специален сладък обреден хляб, който символизира тялото на Христос, се прави у нас някъде от около  1915-1920 г. По времето на управлението на комунистите е имало специална програма и политика на Партията за обезличаване на православните празници.

Една от мерките в тази програма, насочена към омаловажаване на великденските традиции, била разпореждането в хлебозаводите да се произвежда козунак през цялата година. Но това не попречило козунакът  да остане  великденски символ. 

Преди появата му са се правели специални великденски  хлябове,  колачета и краваи. В Западна България и по други места и досега е жива традицията да се пекат кукулници - малки питки, в средата на които е сложено сурово яйце, което се пече заедно с хляба.

Тази традиция се спазва и в манастирите, а предложените рецепти не са различни от познатите на домакините. Особеното е, че в много случаи продуктите са домашни и така се спазва изискването, особено при приготвяне на козунака - да са пресни.

Но как точно се приготвят майсторлъшките козунаци? Е, куп интересни и вкусни рецепти ще намерите на jenata.blitz.bg