Котешка стъпка (Clinopodium vulgare), известна още като черновръх и див босилек, е една от най-полезните билки, която е добре да имаме в домашната аптека, съветва Никола Мангалджиев. Името идва от формата на красивите розови цветчета, наподобяващи котешки лапички. 

Ползите от билката, наричана често вълшебна, са многобройни.  Има успокояващо действие, нормализира кръвното налягане, стимулира силно регенеративните процеси,  усилва съпротивителните сили. Помага срещу миома, камъни в бъбреците, цистит, гастрит, паркинсон, кожни заболявания,  бемки, екземи. 

Смята се, че билката може да се превърне в ефикасно лекарство срещу рак. Правени са успешни експерименти с мишки, които били заразявани с ракови клетки, след което лекувани с инжекции с екстракт от котешка стъпка, а ефектът бил невероятен - раковите клетки изчезнали. 

Планинското растение е известно като билката на Левски, тъй като е била използвана от него за лечение на куп заболявания, докато е бил свещеник.
Всъщност Апостола познава котешката стъпка от майка си - това е основната билка, използвана от майката на Васил Левски Гина Кунчева. Тя е от знахарски род и се е занимавала с лечение. 

Когато Левски е бил в Легията в Белград, пука  апендисит. След операцията Апостола е бил с отворена рана, която му причинявала неприятности. 
Въпреки болката обаче обикалял страната да прави комитети - толкова силен е бил духът му. 

И това е интересно - Силата ни се крие в нашата уязвимост. Четете още интересни материали на zdrave.to

Тогава съратникът му Матей Преображенски-Миткалото и йеромонах Неофит Калчев, известен лечител,  решават да направят чай, с който да излекуват  перитонита на Левски. 

При съставянето на отварата използват данните от майката на Левски за котешката стъпка, съчетават я с бял равнец - наричан хайдушка или мъжка билка, тъй като помага за зарастване на рани, и черен оман. Той пък е описан още от легендарния лечител от древността Авицена като едно от 10-те най-лечебни растения, универсално средство за зарастване на кости, меки тъкани и рани. 

След като пробват върху себе си комбинацията, самоуките лечители предлагат отварата на Апостола. Въпреки добавеното за вкус индрише, настойката  отварата била много горчива. 

Всяка вечер по време на обиколките си из България Апостола си приготвял лекарство с три щипки от  нарязаните билки, сварени в 200 грама вода. Така раната му зараства. След като я пие в продължение на година, през април 1871 г. Дякона пише до Неофит Калчев: „Брате Неофите, тъз горичилка, дето ми я дадохте с Матея, май щъ свърши работа, щото туй, дето го имах, вече го няма”. 

Потомък на Апостола, проф. Иларион Янчев, доктор по медицина, директор на Института по  експериментална патология и паразитология към БАН, посвещава живота си на изучаването на котешката стъпка. Дори си навлякъл гнева на ръководството на БАН и на Изпълнителната агенция по лекарствата заради опити с хора доброволци. 

Всеки може да си набере билката Clinopodium vulgare, която Мангалджиев нарича българската панацея. Цъфти от юни до септември, широко разпространена е в полите на Стара планина, Средна гора и Родопите.