Възрастта, на която прохожда всяко дете, е строго индивидуално, но се счита, че около средата на единадесетия му месец то вече е готово за първите си стъпки. Въпреки това в рамките на нормата е период от средата на девети месец до средата на тринадесетия месец от раждането на бебето. За да започне процесът на прохождане обаче е необходимо да са налице някои условия, основното от които е преминаване на тялото от хоризонтално във вертикално положение, уточнява педиатърът д-р Милка Дикова, специалист от педиатричния кабинет в Медицински комплекс „Д-р Щерев“.
 
Всяко новородено заема хоризонтална поза и първата антигравитационна реакция, с която това положение се променя, е повдигането на главичката при поставянето на бебето по корем. Приемана с радост от родителите, тази новост е знак за увеличаване на силата на мускулите – те вече успешно поддържат отделните части на малкото телце или дори цялото тяло в стабилно положение, като се противопоставят на действието на гравитацията. След това постепенно малкият човек развива способността си за движение на главичката, за повдигане на цялата предна част на телцето и задържане при поставяне на коремче. Сред първите движения, които майките и татковците с трепет очакват, са обръщането от гръб на корем и от корем на гръб.
 
Следващ етап на двигателно развитие на кърмачето e заемане на седяща поза, която първоначално е пасивна, след третия месец и активна след шестия, когато може да поддържа изправен гръбначния си стълб, макар и за кратко, обобщава Д-р Дикова. От осмия месец времето на самостоятелно седене се променя и става все по-продължително, това е и втората т.нар. антигравитационния реакция – бебешките мускули са развити до такава степен, че то може да седи. На десет месеца детето вече може да седи самостоятелно и да заема тази важна поза от всяко положение. Това е един от важните етапи в развитието на бебето, маркиращи успешното му преминаване от хоризонтална към вертикална позиция и правилното му развитие.
 
Третата антигравитационна реакция е очакваното с много трепет задържане на детето в изправено положение. Приемано от родителите, че до прохождането остава малко време, изправянето започва с помагане с ръчички и обикновено се случва около 10-месечна възраст. Тогава повечето деца все по-често се пресягат, за да намерят стабилна опора и да се изправят със собствени сили на малките си крачета. На 11 месеца бебето стои изправено все по-дълго време, а на 12 месеца вече сяда и става отново самостоятелно. Тези срокове са индикативни, защото както д-р Дикова напомня, прохождането се случва по различно време при всяко дете, но около средата на единадесетия месец, а в рамките на нормалното е прохождането да настъпи между деветия и тринадесетия месец след раждането. Все пак родителите не бива да забравят, че вертикалната поза, заемана от тяхното мъниче в този етап от развитието му, е несъвършена.
 
Външният вид на проходило дете се характеризира с изпъкнало напред коремче, раздалечени долни крайници и завъртени навътре стъпала – походка, която много често възрастните с умиление сравняват с тази на малко патенце. Равновесието е неустойчиво и това е напълно нормално, защото за разлика от своите родители, едногодишното дете има различен център на тежестта. Тя е по-голяма в горната част на тялото, защото в процеса на израстване главичката му все още заема голям дял от общата му височина. Центърът на тежестта логично е разположен по-високо, отколкото при възрастните, а нервно-мускулната координация е несъвършена, защото й предстои все още важен път на развитие.
 
Първите стъпки, които семействата отбелязват с прощапулник и много радост, са неустойчиви, с големи колебания на телцето – детето повдига ръце, главичката е изведена напред, а самото то често пада. Д-р Дикова обръща внимание, че майките и татковците трябва да са подготвени, че ходенето на тяхното мъниче ще остане нестабилно през цялата втора година от развитието му и постоянно ще представлява нещо средно между ходене и бягане. Голямата промяна настъпва през третата година, която детето вече е много по-стабилно и ходенето и бягането се определят от желанието му по-бързо да настигне мама или да хване любимата играчка. В края на заветната трета година малкият човек, който отдавна вече не е бебе и ходи самостоятелно. Все пак е добре всеки родител да знае, че движенията на детето тепърва започват да се автоматизират и този процес завършва чак на 8-10-годишна възраст. Така че на три е рано за спортни постижения, но е важно развитието да е в норма, за да е стабилна основата за бъдещите важни стъпки в живота на детето.
 
Ако желаете да проследявате развитието на вашето новородено стъпка по стъпка и месец по месец, запознайте се с пакетите за педиатрична грижа в Медицински комплекс „Д-р Щерев“ или си запишете час за посещение в педиатричния ни кабинет на 02 920 0901. Повече информация за педиатричния кабинет на лечебното заведение и специалистите, които приемат малки пациенти, прочетете на сайта на болницата.