Въпреки че смъртта винаги е вълнувала човечеството и е била обект на философски размишления, религиозни вярвания и научни изследвания, все още съществуват сравнително малко сигурни доказателства за това какво всъщност чувства или преживява човек в последните си мигове от живота.
Причината за това е сравнително проста. Повечето информация идва от външни наблюдатели - роднини, близки хора или медицински специалисти, които присъстват в последните часове на пациента и описват видимите промени в поведението, дишането или състоянието му.
Тези наблюдения обаче отразяват само външната страна на процеса.
Преки свидетелства от самите хора, които са на прага между живота и смъртта, почти липсват.
Малцина успяват да споделят какво са изпитали в последните си минути, а още по-рядко тези преживявания са подробно документирани.
Поради това голяма част от представите ни за последните мигове на човешкия живот се изграждат от предположения, медицински наблюдения и разкази на очевидци, а не от личния опит на самите умиращи.
