В писмо до в."ДОКТОР", чийто нов брой вече е на пазара, една жена на средна възраст описва сложната лична ситуация, в която е изпаднала напоследък и търси компетентен съвет. Ето какво пише Мариана Христова от София:

Аз съм на 47 години. След като се разведох, срещнах друг мъж, с който открих любовта. С него сме връстници и зад гърба си и двамата имаме сложни семейни отношения, вече пораснали деца - аз имам син, а той - дъщеря. Щастливи сме, че се срещнахме, защото се обичаме истински, дори и на тази възраст.

Преди една година ми направи предложение, решихме да живеем заедно, но... това, което преживях през последната година, беше истински кошмар. Когато бяхме заедно, това се превръщаше в истинска трагедия за майка му. Веднага се случваше нещо, което изискваше незабавното му присъствие. И той тръгваше на мига! 

След време приятелят ми отслабна много, сякаш се състари с 20 години, прегърби се... Казваше ми, че не може да живее без мен, но и с мен няма живот. Чувствам се много наранена и ми е болно и обидно, защото той е чудесен човек, умен, има “златни” ръце и... нещастен живот. Майка му е на 75 години и си има съпруг, а по-големият й син 7 пъти се е опитвал да си създаде семейство, но без успех, лекувал се е за алкохолизъм, а сега е много самотен. Същата участ е имал с предишното си семейство и приятелят ми - развел се е, имал е и проблеми с алкохола. 

Аз съм уравновесена, независима и самостоятелна жена, положих много усилия, за да разреша проблемите дипломатично, предлагах различни варианти, правих много компромиси... Но без успех. На Нова година той изчезна - без обяснение, без да ми се обади, а леля му ми каза, че се е върнал на село, при родителите си. Баща ми и майка ми се радваха много за нас, синът ми - също. Очакваха, че ще се оженим.

Бившата ми свекърва контролираше изкъсо всяка стъпка на сина си, смяташе, че истински може да го обича само една жена - тя! Не разбирам, как може една майка да не иска синът й да е щастлив, да си има свое семейство? Как не разбира, че го обрича на самота? Не ме разбирайте погрешно, радвам се, когато синът уважава майка си и й помага, но все пак трябва да има някакви граници.

Компетентното мнение и съвети за казуса с Мариана от практикуващ психолог четете в Zdrave.to