Когато температурите са над нулата, организмът е поставен на изпитание - не толкова заради студа, колкото заради прехода от плюс към минусови температури, пише noviteroditeli.bg.

При рязко падане на градусите той не е беззащитен, мобилизира се и включва в работа механизми на високи обороти – свива кръвоносните съдове, забавя кръвообращението и така пести топлина, а заедно с това и разход на енергия. Това обаче води до куп здравословни проблеми.

Забави ли се циркулацията на кръв, кислородът не достига и предизвиква спазми. Те стягат менгемето на главоболието.
Болката се усеща в тила отзад. Това е така нареченото спастично главоболие. А, ако се наложи дълго време да стоите на открито при минусови температури, престоят може да отприщи и пристъпи на мигрена.

Най-уязвими са хората с хронични страдания – сърдечносъдови,стенокардия и хипертония.
Студът може да провокира и стенокардни пристъпи при всяко излизане от топлата стая навън в ледения мраз.
За тези с нестабилно кръвно налягане и проблеми с вегетативната нервна система, преходът може да се окаже фатален.

1. Белтъчната храна е най-качествен източник на енергия. 
Когато тя “изгаря”, освобождава най-много енергия за организма. Затова за мразовитите дни са подходящи топло мляко, сирене, риба, яйца, ядки.
Пълнозърнестият хляб и зърнените храни съдържат така наречените бавни въглехидрати, които постепенно освобождават енергия и продължително време стимулират кръвообращението.

2. За разлика от тях, шоколадът дава взрив.
Той прави скоростна доставка на “гориво”.
Затова е добре винаги да имате парченце в джоба, особено при разходки в планината.

3. Ако ще стоите по-дълго на студено, стомахът не бива да е празен.
Също толкова вредно обаче е преяждането.

4. Алкохолът при минусови температури е напълно забранен. 
Първата глътка вероятно ще ви загрее, но чувството е измамно.
Концентратите разширяват периферните кръвоносни съдове, които са разположени в кожата и лигавиците в предния фронт на тялото, който посреща студа. Оттам топлината буквално “излита” от тялото. А това води до по-бързо премръзване.

5. Ако сте измръзнали, отложете горещия душ или сауната. 
Температурата на тялото не бива да се повишава изведнъж. Опасността идва от това, че част от кръвоносните съдове се отпускат рязко, а други се свиват повече отколкото от студа. Рязката промяна в температурата, когато от студено влезем в сауната, принудително “зарежда” с кръв едни зони, а други чувствително лишава от приток. 

Това може да има нежелателни последици особено за хора с болно сърце.
Винаги и по-разумно е загряването да стане постепенно и бавно. Най-добре, като краката и ръцете енергично се разтрият със сухи фрикции.