Историята на Нана е широкоизвестна, но е изключително вълнуващо да чуеш разказа й на живо и да се вгледаш в очите й, които говорят, че тя е жена, която има сили освен за себе си и за всички, които се нуждаят от надежда. На 23 февруари 2012 г. Нана се събужда от упойка и чува лекаря си да казва, че състоянието й не е никак добро. Тя има метастази, но най-лошото е, че не знаят къде е ракът. Баба й умира от рак на яйчниците, баща й си отива от този свят след битка с рака на белия дроб, а братовчед й не успял да се пребори с неходжкинов лимфом. Нали си представяте кошмара, който се стоварва върху главата на Нана?! Но тя не задълбава в тези повличащи към дъното емоции, споделя само най-драматичното за една майка - дали ще доживее следващия рожден ден на детето си. След като й поставили диагнозата рак на гърдата, Нана разбира, че нищо друго не й остава, освен да се бори за живота си. Преминава и през ада на химиотерапията и лъчетерапията. „В 80% от случаите химиотерапията е следващата голяма борба на пациентите с тумори. Има и такива, които се страхуват да започнат лечение с химиотерапия. При мен самата тя се оказва много тежка. Въпреки това продължих да работя. Важното е да ангажираш съзнанието си не с болестта, а с работа”, споделя тв водещата. След химиотерапията идва и лъчетерапия, а след това започва да пие хормонални лекарства. Нана смята, че таблетките не трябва да се спират, защото не е ясно какви ще са последиците. Смята, че едно онкологично заболяване може да те направи по-силен. „За мен ракът не е присъда, а само диагноза. Затова и започнах да говоря на тази тема”, коментира още Нана.
На 23 февруари 2012 г. Нана се събужда от упойка и чува лекаря си да казва, че състоянието й не е никак добро. Тя има метастази, но най-лошото е, че не знаят къде е ракът. Баба й умира от рак на яйчниците, баща й си отива от този свят след битка с рака на белия дроб, а братовчед й не успял да се пребори с неходжкинов лимфом. Нали си представяте кошмара, който се стоварва върху главата на Нана?! Но тя не задълбава в тези повличащи към дъното емоции, споделя само най-драматичното за една майка - дали ще доживее следващия рожден ден на детето си.

След като й поставили диагнозата рак на гърдата, Нана разбира, че нищо друго не й остава, освен да се бори за живота си. Преминава и през ада на химиотерапията и лъчетерапията.

„В 80% от случаите химиотерапията е следващата голяма борба на пациентите с тумори. Има и такива, които се страхуват да започнат лечение с химиотерапия. При мен самата тя се оказва много тежка. Въпреки това продължих да работя. Важното е да ангажираш съзнанието си не с болестта, а с работа”, споделя тв водещата.
След химиотерапията идва и лъчетерапия, а след това започва да пие хормонални лекарства. Нана смята, че таблетките не трябва да се спират, защото не е ясно какви ще са последиците. Смята, че едно онкологично заболяване може да те направи по-силен.

„За мен ракът не е присъда, а само диагноза. Затова и започнах да говоря на тази тема”, коментира още Нана.

- На колко жени успяхте да помогнете с фондацията си „Една от 8”, Нана?
- Направихме над 4300 информационни консултации, 3000 психологически индивидуални консултации, над 100 юридически консултации, раздадохме над 330 сутиена за мастектомия, над 2400 тюрбана за глава на жени в цялата страна. Хората разпознават фондацията като свой верен помощник и източник на точна и вярна информация. Искам да подчертая, че всичко, което предлага и прави фондацията, е напълно безплатно за нуждаещите се. Няма членски внос, не се заплащат перуките, тюрбаните или каквато и да е консултация. Финансираме се чрез дарения и на никого, потърсил нашата помощ, не му е поискана и стотинка за каквото и да е.
Сега събираме пари, за да закупим кемпер, с който да достигаме до жени в цялата страна. Всеки, който иска да помогне, може да изпрати есемес с текст KEMPER на 17 777 за трите мобилни оператора. Цената на един есемес е 1 лев.
Той ще е мобилен вариант на „Една от 8“ и ще предлага всички услуги и аксесоари на организацията, включително информационни брошури със съвети как пациентът с диагноза рак да съобщи за заболяването на децата си или как да помогнете на приятелка с такова заболяване. Имаме брошури за сексуалността, любовните връзки и рака на гърдата, отделна за химиотерапията.
Лечението на рака не трябва да свършва с лекарствата, лъче- и химиотерапията, пациентите имат нужда от информация, разбиране и дори от професионална психологическа помощ, защото мнозина от тях изпадат в депресия, дупка, която влече надолу.
Всяка седмица във фондацията организираме йога, йога на смеха, танци, предлагаме и професионален гримьор, който дава консултации на жените как да се справят със страничните ефекти на терапията като паднали мигли, вежди и др.



- Спечелихте битката с рака и оттогава всяка година празнувате...
- Да, когато приключих с лечението си, започнах да празнувам всяка една годишнина, което си е победа. Може да ви звучи невероятно, но аз си спомням с много любов терапията и най-вече хората, които ми помогнаха да я преодолея. Например Сиела, медицинската сестра, която много се грижеше за мен по време на химиотерапията, силно привързана съм към нея. Победих рака, и затова сега ще празнувам – имам право, пък и желание да го правя.
Въпреки болестта, въпреки многото ангажименти, с които съм претрупана,
 
аз съм доволна и щастлива –
 
 
и това няма да се промени.
Кризисните моменти в живота на хората обикновено ги правят щастливи, че са успели да ги преодолеят. Пет години вече живея с тази диагноза, но тя за мен ще си остане само диагноза – няма да ме пречупи, нито нарани. В началото не бях сигурна, че ще преодолея заболяването, но сега знам, че няма да му позволя да провали живота ми.

- Сега добре ли сте? Как се чувствате?
- Да, добре съм. Към края на май отивам на контролен преглед, но съм сигурна, че ще кажат, че всичко с мен е наред. Знам, че всеки човек, белязан с такава диагноза, винаги ще живее с мисълта за болестта си. Аз също мисля за нея, но продължавам уверено по пътя си, защото вярвам, че ще я преборя. Ракът е чудовище с много лица. Искам и това да кажа на всички жени –
 
не се страхувайте от болестта
 
тя само временно ще промени живота ви, но и с наша помощ, с помощта на фондацията ни, ще я преодолеете.

- Спомнахте, че се страхувате само от смъртта...
- Не знам защо изпитвам този страх, сигурно заради семейството си – не искам да останат сами. Пък и всеки малко или много го е страх... Когато лекарите ти кажат, че има риск за живота ти, мисля, че е съвсем нормално да се страхуваш от смъртта. Но, повярвайте ми, и този страх е преодолим – със семейството, с приятелите ти, с работата ти, те винаги са до теб.
Разбрах какво е истински да плачеш от радост, когато видях последните си изследвания. Страх ме е обаче да говоря колко съм здрава и колко всичко ми е наред, тъй като веднъж преминал през подобен ад, човек винаги има едно наум, че нищо не е вечно. Продължавам напред с вдигната глава, имам хиляди хубави причини, за които си струва да живея и да се боря.

- Какво бихте посъветвали българските жени?
- Много е жалко, че българката все още се гордее как от пет години не е ходила на гинеколог. Това звучи ужасно и аз искрено се надявам повече информация да достигне до нашите приятелки, близки, роднини колко е важно да правим редовни профилактични прегледи. Това поведение не е повод за гордост. Смятам, че е много важно да успеем да накараме жените да се грижат за себе си, за живота си. Той заслужава да е спокоен, здрав и красив за всички ни.
 
___________________________________________________________________________________________________________ 

Кампания
За първи път в София със специално събитие под надслов „Събуди се с грим“ беше отбелязан Световният ден за борба с овариалния карцином. Той се провежда на 8 май от 2013 г. насам с редица инициативи по света. Целта му е да повиши обществената информираност относно заболяването, с което всяка година се диагностицират около 240 000 жени в световен мащаб. По време на събитието десетки жени и няколко млади мъже  подкрепиха инициативата, като се гримираха в синьо-зелената гама - символ на борбата с рака на яйчника. 



Събитието се организира от Фондация „Една от 8“ и с подкрепата на Българската асоциация по медицинска онкология и „АстраЗенека“.
Десетки жени се гримираха в синьо-зелената гама в подкрепа на борбата с рака на яйчника. Зад каузата застана и актрисата Йоана Буковска.
 
 
Люба МОМЧИЛОВА, в. "ДОКТОР"