Шокиращо: Грипът е по-смъртоносен от Ебола, СПИН и Черна чума!
Безброй много са и тези, които се озовават в болницата, за да получат лечение на тежки инфекции, които се развиват в резултат на грипа. Информираността и добрите хигиенни навици несъмнено могат да помогнат, за да се предотврати разпространението на вирусите. Ето няколко интересни факти за грипа:
1. Медицинският термин „грип" идва от италиански език и в превод означава „влиятелност", защото тогава хората са вярвали, че влиянието на планетите, звездите и луната причинява заболяването. За тях само такова универсално влияние можело да обясни такава внезапно появила се и широко разпространена болест.
И това е интересно: 5 ценни съвета как да се предпазим от настинка през есента - четете тази и още полезни новини на zdrave.to
2. Известният като „баща на съвременната медицина" Хипократ е първият човек, който ясно и точно описва симптомите на грипа преди повече от 2000 години.
3. Грипът убива повече хора, отколкото страшни болести като Ебола, например. Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че между 250 000 и 500 000 души в световен мащаб умират от грип всяка година. Между 3 и 5 милиона души по света получават сериозни усложнения в резултат на заболяването всяка година. Десетки милиони са случаите, които се разминават с по-леки усложнения.
4. От 1900 г. насам има четири големи глобални грипни пандемии, които историята помни. Последната глобална пандемия е Хонконгски грип (1968-1969 г.), който убива около един милион души. Азиатската грипна пандемия (1957-1958 г.), възникваща в Китай, се оценява, че е убила между 1 и 4 милиона души. Испанската грипна пандемия (1918-1919) убива между 50 и 100 милиона души по света. Последната пандемия, нанесла сериозни поражения върху човечеството, е свинският грип (официално наречен A H1N1).
5. Единствената най-смъртоносна грипна пандемия в историята е испанската през 1918-1919. В резултат на нея за 24 седмици загиват повече хора, отколкото от СПИН за 24 години. Също така убива повече хора за една година, отколкото вариола и Черната чума в продължение на 50 години.
6. Грипните вируси могат да живеят до 48 часа на твърди, непорьозни повърхности, като неръждаема стомана, и до 12 часа върху плат и тъкани. При телесна температура те могат да останат инфекциозни в продължение на около една седмица.
7. Учените смятат, че всеки век грипните пандемии се появяват в рамките на два или три пъти.
8. Маските за лице, които е желателно да се използват, когато сме болни от грип, не образуват плътно уплътнение около лицето и блокират само големите капчици. Така микроскопичните вируси влизат в контакт с устата и носа на човека.
9. Вирусите могат да мутират в рамките на един ден. Това се случва поради бързата скорост на възпроизвеждане и способността им да обменят гени един с друг.
10. Размерът на вирусите е между 20 и 100 пъти по-малък от този на бактериите и за това могат да се видят само чрез микроскоп.
11. Вирусолозите не са сигурни за произхода на вирусите, но въпреки това имат няколко теории: (1) започват съществуването си като живи клетки и в течение на времето се првръщат в по-прости организми, (2) възникват като примитивни частици, способни да се размножават и (3) те са части от клетки, които се разпадат, за да се развият отделно.
12. Дори при днешните модерни и мощни антибиотици, бактериалната пневмония си остава най-честото появило се усложнение вследствие на грипа и най-много смъртни случаи се дължат именно на него.
13. Има три различни грипни вируса - грип A, B и C. Грипът А е най-тежкият от трите. Предизвиква огнища при птици и хора. Това е причината за пандемиите на H1N1 (испански и свински грип) и др. Грип Б се среща изключително при хора, но мутира много по-бавно. Грип С е по-рядко срещан от останалите два вида. Заразява хора, кучета и прасета.
14. Неизвестен е точният брой на грипните щамове, защото грипът непрекъснато мутира. Всяка година се идентифицират три или четири нови вида.
15. Учените разработват устройство, което може да диагностицира грипа само за 15 минути с помощта на прост носен тампон. Това означава, че човек може да получи антивирусното лечение, когато има най-голяма нужда от него, а именно през първите 24 до 48 часа след инфектирането на организма.
Последвайте ни
0 Коментара: