Д-р Георги Георгиев е уролог от Хил клиник. Той има богат опит при безкръвните операции на доброкачествена простатна хиперплазия и участва в разработката на първата роботизирана ръка за лазерна енуклеация Andromeda. Научните му интереси са свързани със сексуалните смущения при мъжете, рак на простатата и бъбреците и безкръвно лечение на увеличена простата. Д-р Георгиев е международен обучаващ лекар в методите на лазерната хирургия.
- Д-р Георгиев, мъжете в България много често отлагат посещението при уролог. Какви са причините и каква е цената, която плащат за това отлагане, когато става дума, примерно, за заболяване като доброкачествена хиперплазия на простатата?
- Основната причина мъжете в България да не ходят редовно на уролог е от една страна страхът от прегледа, от друга - просто те са по-немарливи към собственото си здраве. Много важно е пациентите да разберат, че прегледите при уролог не са болезнени, няма нищо страшно. Напротив, за тяхно добро е те да ходят редовно, тъй като за съжаление едно от най-честите ракови заболявания при мъжете е ракът на простатната жлеза. При това заболяване нямаме оплакване. Единствения вариант то да бъде хванато своевременно, така че да бъде излекувано, е пациентът да дойде на време, т.е. профилактично.
Същевременно при пациентите, които имат увеличена простатна жлеза, забавянето на прегледа и на лечението може да създаде много усложнения. Едно от големите усложнения, които виждаме е хроничното задържане на урина, което предполага увреждане на бъбреците, също така образуване на камъни в пикочния мехур. Същевременно при тези ситуации, дори да направим операция, много по-дълго е възстановяването на пациентите до нормалното състояние, което са имали преди това.
- Каква е възрастта, на която трябва да започнат профилактичните прегледи и на каква цикличност?
- През последните години ние наблюдаваме все по-млади мъже да имат проблеми с простатната жлеза, така че моята препоръка е профилактиката да започне след 45-годишна възраст, като след 60 профилактика да се прави на всеки 6 месеца.
- Какви усложнения срещате най-често в практиката си и възможно ли е една доброкачествена уголемена простата да прерасне в рак на простатата?
- Увеличената простатна жлеза и ракът на простатната жлеза са две различни заболявания, които нямат взаимовъръзка. Т.е. ние можем да наблюдаваме рак на простатна жлеза когато тя е много малка и в същото време когато е много голяма. Така че едното не е свързано с другото и не увеличава риска - увеличената простатна жлеза не увеличава риска от рак в нея. Напротив, при много пациенти с неувеличени простатни жлези ние откриваме рак.
По-скоро рискови фактори за рак на простатна жлеза са наднормено тегло, възпалителни хронични процеси на простатната жлеза, различни вредни фактори като работна среда, стрес. Това е нещо, което пациентите би трябвало да се опитват да избягват. А усложненията, когато говорим за увеличена простатна жлеза, както казах, са увреждане на бъбреците, хроничното задържане на урина уврежда също така и пикочния мехур, който загубва своята сетивност и сила и дори след това да направим операция, много дълго време той се възстановява, за да може пациентът да уринира нормално.
Освен това, при голяма част от пациентите, имаме сръхактивност на пикочния мехур при това заболяване, което като симптоматика се изразява в силни позиви за уриниране. Те много трудно се контролират, стига се дори до изпускане и тези симптоми са много по-неприятни от това, да речем, че струята им е по-слаба и понякога те чакат да се стигнат дотам, за да потърсят помощ от уролог. Един от основните фактори при рак на простатна жлеза това е фамилната обремененост. Тоест, ако имаме близък в семейството, който е имал това заболяване, при нас с рискът е 50% по-висок.
От което следва мъжете с близки страдащи от това заболяване по-рано да започнат своята профилактика. Дори съветваме след 40-годишна възраст да започнат редовно да изследват своя PSA - туморния маркер, който може много рано да наведе на мисълта, че има риск от рак в простатната жлеза.
- Можете ли да обясните какво представлява доброкачествената хиперплазия на простатата и как се процедира? Доколкото знам е безкръвна операцията.
- По най-новите разбирания, доброкачествената простатна хиперплазия всъщност представлява нормално развитие на мъжкия организъм. За съжаление, не е ясно точно в медицината причините, които провокират започването на тази хипертрофия. Факт е, че при някои мъже простатната жлеза нараства, при други не. И, за съжаление, ние не можем да разберем каква е разликата. Поред тази причина, медикаментозната терапия не е достатъчно ефективна.
Обикновено, тя симптоматично подобрява оплакванията за даден период от време. Но реалното лечение е оперативно. Най-ефективното оперативно лечение, като същевременно и най-безопасно и безкръвно, това е лазерната енуклеация. В момента това е златният стандарт за операция на увеличена простатна жлеза, така наречения HoLEP (Holmium Laser Enucleation of the Prostate) с използване на Holmium laser, лазерна енуклиеция на простатна жлеза.
Разликите при този метод, спрямо от другите безкръвни методи, като вапоризацията, е, че методът е, ако можем да сравняваме с другите като процентно съотношение, той е 100% радикален. При тази манипулация ние отстраняваме цялата аденомна тъкан на простатната жлеза, което дефинитивно решава проблема и никога повече тези пациенти няма да имат и няма да страдат от това заболяване.
Същевременно цялата тъкан, която отстраняваме, се изсмуква от пикочния мехур и отива за хистологичен анализ. Така понякога ние хващаме раков процес на простатна жлеза във фаза, в която нямаме никакви съмнения при PSA под нормата, която е 4.
При една вапоризация се изпарява част от простатната жлеза. Първо, това не е радикално лечение. Второ, няма никаква информация за това тъканта, която е отстранена. Дали има нещо по-опасно, като рак, както казах. Същевременно вапоризацията е много по-бавен като изпълнение метод, което определя и повече рискове от усложнение на пациентите. Това е другото огромно предимство на енуклеацията пред вапоризацията.
Така че, това, което правим в Хил клиник в момента е най-високотехнологичното лечение за увеличена простатна жлеза.
- Енуклеацията ли е златният стандарт за това лечение?
- В цял свят в момента енуклеацията на простатна жлеза се смята за златен стандарт. Категорично. В днешно време, имайки предвид подобряването на технологиите и на техниката, се опитваме да минимализираме апаратурата с която извършваме дадена интервенция. Затова от няколко години има нов инструментариум, който ние използваме при лазерната енуклеация. Техниката се казва MiLEP (минимално инвазивна лазерна енуклеация на простатата). Разликата от предходния метод е, че инструментите с които работя са много по-фини, което намалява рисковете от усложнения, свързани с травмиране на уретрата, на канала през който човек уринира. От там това нараняване може да призвика стеснение, така наречената стриктура, което е огромен бич в урологията. Много колеги знаят, че тези пациенти понякога претърпяват 2, 3, 4, 5 процедури по корекции на тези стеснения и те не могат да бъдат излекувани, т.е. те цял живот имат нужда периодично от някакви манипулации.
Смята се, че този метод намалява с до 95% риска от такива усложнения. Същевременно безкръвността и ефективността на операцията е абсолютно аналогична, тъй като те през много по-фин инструмент са успели да направят същата оптика, същата иригация, т.е. течността, която промива по време на операции със същата сила, за да може да имаме много по-добра картина. Така, че по никакъв начин той не отстъпва по отношение на това, същевременно намалява рисковете от интрооперативни усложнения.
- Повечето мъже се притесняват при една такава оперативна интервенция какво ще се случи след това? Дали няма да имат затруднения при уринирането и няма ли това да наруши сексуалната им активност? Успокойте ги, моля.
- Да, моите пациенти си притесняват за две основни неща. Едното е, както казахте, дали ще се увреди потенцията. Категорично операцията с лазер на простатна жеза не засяга потенцията по никакъв начин. Единственото, което пациентите ще имат като разлика е така наречената ретроградна еякулация, т.е. преизпразване, еякулацията не е навън, а се връща назад към пикочния мехур. В много случаи това се наблюдава и при медикаментозната терапия, така че голяма част от тях вече го имат, провеждайки този вид лечение. Другият основен проблем, който ги притеснява, това е изпускането на урина след такава манипулация. Това, което мога да кажа е, че статистически рискът е около 1,5%, но от там нататък зависи всичко от опита на уролога.
Holmium енуклеацията е оперативна техника, която трудно се усвоява и кривата на обучение е изключително дълга спрямо другите методи. Поради тази причина, за съжаление, много малко лекари все още във България могат да извършват по правилния начин тази процедура, за да няма или да има минимални рискове от усложнение за пациентите. Неслучайно аз съм обучаващ за цял свят и всеки месец в нашата клиника идва група уролози, които искат да започнат да оперират по този начин.
Много важно нещо е, когато започнеш да учиш един метод, е да се учиш от човек, който наистина знае какво прави, за да може да ти покаже красотата на метода, същевременно да покаже правилните стъпки, които във времето е усъвършенствал, за да можеш да възприемеш нещата правилно и отивайки в твоята болница да предадеш всичко това.
- Това са групи български лекари или идват и от чужбина?
- Идват от цял свят, основно уролози, тъй като този метод в цял свят се води вече като златен стандарт, но за съжаление много малко лекари все още го практикуват, а има нужда от много уролози, които да започнат да оперират по този начин.
- В Хил клиник разполагате с ново поколение ехограф Resona. Как тази технология променя един урологичен преглед, за който също има притеснение у мъжката част?
- Както казах преди това, технологите се развиват изключително стремглаво. В момента постоянно говорим за изкуствен интелект и точно тук той също се намесва. Изкуственият интелект в този ехограф ни помага по отношение на оптимизацията на образа. Когато преглеждаме пациенти с различно тегло, различна дебелина на коремната стена, апаратът автоматично променя образа и дълбочината на ехографа така че ние да виждаме с оптимално качество.
Както при фотоапаратите има оптичен зум, който приближавайки картината не променя качеството, по същия начин тук имаме оптично увеличаване на образа, (не за сметка на качеството), което помага изключително много при диагностика, особено при рак на простатната жлеза, при тумори на бъбреците, при тумори на тестисите.
Ние можем с прецизна точност, доближавайки се в голяма степен до ядрено-магнитния резонанс, да преценим дали има някакви рискове от злокачествено заболяване. Ползвайки всички тези нови технологии, на практика все по-рядко се случва да правим ректално туширане. Това е другото, което спира понякога пациентите да отидат на преглед. На практика, винаги можем да избегнем тази част от прегледа, така че това не бива да ги притеснява и не бива да ги спира да потърсят уролог.
- Изкуственият интелект в ехографа Resona само ви помага или понякога може да постави диагноза?
- Категорично на този етап само ни помага, подобрявайки образите. Диагностичната функция е изцяло на лекаря и тук вече идва неговият опит.
Както стана ясно, вие не само оперирате и преглеждате, но и обучавате хирурзи от цял свят. Кое е по-трудно днес - да се усвои една хирургична техника или да се изгради правилно клинично мислене?
По отношение на изграждането на правилно клинично мислене, ние още като студенти започваме да мислим в тази насока и нашите преподаватели се опитват да ни научат как да преглеждаме пациентите, как да снемаме анамнеза, да имаме подход. Така че аз смятам, че повечето лекари адекватно имат тази насоченост и похват още от първите години като практикуващи медици.
Но оперативната техника и усвояването на един метод, особено какъвто е енуклеацията, е изключително трудно. Специално за енуклеацията, един уролог трябва да има някои по-специални умения, трябва да е много добре 3D ориентиран когато оперира, трябва през цялото време той да знае къде се намира без реално да има някаква ориентация. Не на всеки му се отдава това нещо. Така че смятам, че оперативната техника е много по-трудна от медицинския подход и не всеки може да я усвои категорично. И поради тази причина, за съжаление, все още много малко лекари не само в България, а в Европа и в света успяват да използват лазерите адекватно и да правят правилно енуклеация на простатната жлеза.
- Говори се, че пациентите нямат усещането, че са претърпели някаква интервенция, понеже през цялото време са будни, но не усещат нищо при една такава ваша операция. Това носи ли някакви следоперативни рискове, защото могат да решат, че просто са си здрави?
- Да, ние имаме такъв проблем от гледна точка на това, че операцията е около 30-40 минути и някои даже когато свършим казват „Ама вие кога почнахте, че да свършите?“
Много важен е следоперативният период. Аз обяснявам винаги на пациентите, че въпреки, че операцията е безкръвна, че те не виждат нищо, че се чувстват супер, те трябва да се пазят и това наистина е проблем. Имаме доста случаи на пациенти, които решават, че трябва да отиват на планина, да карат ски, да ходят на СПА няколко дена след операцията, невярвайки, че е нещо сериозно. Но колкото и безкръвна и щадяща да изглежда, човек трябва да се пази известно време. Това е нормално технологично време, като при всяка процедура.
Естествено, възстановителният период при една лазерна енуклеация е в пъти по-кратък, отколкото при отворените интервенции, отколкото при транс-уриналната резекция с ток. Така че пациентите ни много бързо се връщат към нормалния начин на живота.
- Но колко трае приблизително един възстановителен период?
- Пациентите са възстановени за нормални активности още на първата седмица. За сериозни активности по отношение на спортовете препоръката е между 3 и 4 седмици да се въздържат. Това е основното.
- Вие лекувате увеличена простата с лазер, но също така използвате лазер при лечението на фимоза. Какво е това състояние и по какъв начин можете да помогнете на мъжете, които страдат от него?
- Фимозата е често срещан проблем при мъжете, както при деца, така и при млади мъже. Всъщност, на всяка възраст може човек да има този проблем. Това представлява стесняване на препуциума - кожата, която покрива главата на члена и това дава невъзможност за поддържане на добра хигиена.
При полово активните мъже това е проблем за сексуалния им живот. Също така създава предпоставки за инфекции, увеличава рисковете от рак на пениса. При малките деца, при момчетата, при раждането тази фимоза е физиологична, при много от тях с времето тя се коригира, при някои препоръката е да се помогне от урлог обикновено с цел да се коригира фимозата неоперативно, ако може.
От там нататък за всички пациенти, които имат този проблем препоръката е обрязване т.е. циркумцизия. При нас това се извършва безкръвно с лазер, процедурата отнема 15 минути, прави се с локална упойка, както при заболекар. Разликата е, че при заболекаря е доста по-неприятно усещането. Мога да го гарантирам. След процедурата пациентът може веднага да си тръгне, да се прибере в къща и да се върне към нормалния начин на живот. Възстановителният период е много кратък. За около две седмици раната зараства, конците падат. Препоръката е сексуален контакт при сексуално активните мъже да се започне след третата, четвърта седмица, тъй като там цикатрикса трябва да е по-здрав.
- Значи вие препоръчвате обрязването. Може ли то да е по-хигиенични, а не по-медицински причини?
- Категорично все повече млади момчета идват при мен с идеята да се обрежат без медицински индикации от естетична, хигиенна гледна точка. Аз смятам, че това е много добро решение, тъй като е доказано, че при обрязване се намалява с 40% до 60% рискът от инфекции.
- Медицината галопира, обаче не толкова бързо може да се спечели уважението и доверието на пациентите. Какво според вас трябва да притежава една клиника, извън задължителната добра апаратура?
- Според мен няколко неща са важни. На първо място персоналът в клиниката трябва да има много добро отношение пациентите, още от влизането им на регистратурата. След това лекарите в тази клиника трябва да имат добро, човешко отношение към пациентите. Много голям проблем е, че значителна част от пациентите са дезинформирани за тяхното състояние. Те не знаят какво им е като проблем, на първо място. Второ, не знаят какво лечение са им предложили. Имам много пациенти, които са оперирани. Те не знаят какво точно са им оперирали, защо са ги оперирали. Това е много сериозен проблем.
Аз полагам огромни усилия да информирам моите пациенти за тяхното състояние. Защото е много важно, когато един човек реши да се оперира, наистина неговото решение да бъде информирано. Тоест, той да е наясно защо трябва да се оперира. За мен това е на първо място. И когато аз предлагам някакво лечение на даден пациент, наистина вярвам, че ще му осигуря по-добро качеството на живот, а не просто да извършим някаква манипулация.
Дали ще е операция, медикаментозна терапия, няма значение. Целта е да бъдем полезни за обществото и за нашите пациенти. Така че това са нещата, които според мен са най-важни. Естествено, оттам нататък е много важно лекарят да бъде образован, да има много опит. Аз ходя постоянно на курсове, усъвършенствам се, винаги се старая да дам най-доброто от себе си и когато правя нещо за някой пациент, се опитам да се поставя на негово място - ако аз съм пациент, какво бих искал на мен да направят. И винаги се старая да дам максимума от себе си.
Ако искате да си запазите час при д-р Георги Георгиев, не се колебайте да го направите на телефон 02 439 3131
Интервю на Магдалена Гигова
Оператор Съйко Съев
Монтаж Антон Тончев