Проф. д-р Михаил Боянов - експерт в диагностиката на болести на щитовидната жлеза, метаболитни нарушения, захарен диабет и остеопороза, работи в клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“ – София.
- Докторе, кое най-често събаря здравето ни през 2026-та?
- Ежедневният стрес, през който минаваме - това е най-страшното, точно заради хаоса, който сами си организираме; това води до загуба на контрол върху храненето, основно вечерното и върху пиенето на алкохол.
Комбинацията от застоял живот, стрес и лоша храна буквално срива метаболизма ни. Когато това се случи, показатели като холестерола и пикочната киселина „пълзят нагоре“ и излизат извън контрол.
Това започва тихомълком, без абсолютно никакви признаци, но се разрушават кръвоносните съдове отвътре.
След 40-ата, а съвсем критично след 50-ата година, организмът става много по-уязвим към съдови инциденти. Пикочната киселина е показателят, на който днес обръщам огромно внимание, тъй като тя е фундаментална част от метаболитния синдром.
Медицината вече доказа, че тя е „тих двигател“ на увреждането на артериите, а когато се комбинира с „другарчета“ като висок холестерол, и високо кръвно налягане рискът за сърдечно-съдов инцидент се умножава, дори човек да няма подагра или болки в ставите.
Тя е еднакво опасна както за мъжете, така и за жените в тази възрастова група.
- За кого е проблем пикочната киселина? Кога да ѝ обърнем внимание?
Тя е проблем за два вида пациенти. Едните, които са със симптоми. Това са хората с подагра, която причинява болки по ставите и по сухожилията от отлагането на кристалчета пикочна киселина.
Когато тя се излъчва в голямо количество в урината, също може да образува камъни, така наречените уратни камъни и да уврежда бъбреците. Следователно, едната група са хората с подагра или уратни камъни в бъбреците.
Днес в Европа се приема, че има и втора група хора, на които пикочната киселина е висока, но те нямат нито подагра, нито уратни камъни.
Само че тези хора имат повишен сърдечно-съдов риск. Защото тези миниатюрни кристалчета дразнят съдовите стени и се образуват различни вещества, които засилват атеросклерозата. Често за тези хора първият признак, че нещо не е наред е високото кръвно налягане – хипертония.
Абсолютно доказано вече се смята, че високата пикочна киселина увеличава риска от сърдечно-съдови инциденти, дори и да е безсимптомна.
- Какво може да се обърка, ако не се изследваме или не вземем мерки? Кое ще ни убие най-бързо - пикочната киселина или холестеролът?
- Разбира се, трябва да си следите кръвното налягане. То не присъства в лабораторните изследвания, но е изключително важен показател, защото ако сложим класическите рискови фактори, които можем да променим с медикаменти, кръвната захар, пикочната киселина, липидите и кръвното налягане, това, което най-бързо може да ви убие е кръвното налягане.
Представете си, предизвикана от стрес, хипертонична криза, някъде нещо се запушва или пука и знаем какво може да се случи - инфаркт или инсулт. Ние го виждаме - България е на една от челните позиции в света по смъртност от сърдечно-съдови заболявания, в частност от инсулти.
Суеверни сме, не искаме това да ни се случи на нас. Да, да, но то се случва. Никой не иска да му се случи.
Задължително следете за вашите показатели за да намалите риска от заболявания
- Каква е рецептата ако вече имаме високо кръвно налягане, затлъстяване, диабет, бъбречни проблеми и разнебитени лабораторни показатели?
- Първо, всеки от нас в живота си трябва да спазва някакъв вид дисциплина. Това означава, да се изследваме редовно - веднъж годишно профилактично, а ако имаме проблеми още по-често. Българите сме хаотични хора и сами си създаваме стрес.
Трябва да го овладеем и променим навиците си постепенно. Резките промени са много трудни. С напредването на годините става много трудно да промениш начина си на живот рязко.
И второ, не може да го поддържате това рязко намаляване, примерно на храненето или ходене по два часа на ден на спорт, дълготрайно.
Промяната в начина на живот означава да се намали приема на калории, специално така наречените празни калории, които са подсладените течности с фруктоза, разни ядки, снаксове и всякакви подобни, без които можем.
Те не съдържат толкова много хранителни вещества. Да се наспиваме, да се намали максимално тютюнопушенето и приема на алкохол, да се движим редовно - например екскурзия сред природата през уикенда - да ходим и да носим храната си с нас, така реално консумираме по-малко отколкото вкъщи. Трето, да си приемаме редовно лекарствата, ако вече имаме терапия.
Много често срещана грешка в България е спирането на лечението като се нормализират показателите. Тя се дължи и на факта, че ние лекарите рядко обясняваме на пациентите, че лечението, ако е метаболитно примерно, най-често е дълготрайно, да не казваме за цял живот.
Нормалните стойности на кръвната захар, пикочната киселина, холестерола, стероидните хормони са благодарение на това, че вие си пиете лекарството. При тези болести, когато пациента казва „аз оздравях“ - спира лечението, ние след 3 месеца сме в изходна позиция.
Вижте какви ги върши пикочната киселина тук и какви поразии може да ни докара на тялото:
- Как да останем активни и след 50-те? Къде е границата между това, което прави лекарството, и това, което зависи изцяло от нас?
- Лекарство, което да изтрие последствията от 20 години застоял живот и лошо хранене, няма и никога няма да има.
Медикаментите са изключително мощен инструмент - те могат да намалят апетита, да блокират производството на пикочна киселина или да понижат холестерола в кръвта, но те не могат да възстановят изцяло черния Ви дроб или да ви накарат да се движите насила.
Ако приемате най-модерното лекарство, но вечер прекалявате с тежка храна и алкохол и не изминавате и 2000 крачки на ден, вие просто „преливате от пусто в празно“.
Лекарството дава на тялото ви време и сигурност, то изгражда временно химическо равновесие. Истинското, дългосрочно метаболитно здраве обаче се извоюва с намаляване диаметъра и пълнежа на чинията и чрез физическо натоварване.
Без лична дисциплина, спорт и контрол над това, което слагаме на масата, медицината може само да забави проблема, но не и да го реши кардинално. Промяната в навиците е поне половината от рецептата за дълъг живот в добро здраве.
