Огромна стръмна скала с обвит в лиани извор лекува слепи, сакати и безплодни. Това твърдят посетителите в едно от странните и затънтени кътчета в България - тракийското светилище Индипасха в Странджа, пише "България днес".
За болните хора от години то се е превърнало в магнит. За останалата част от българите е почти неизвестно, защото достъпът до него е изключително труден. Намира се в близост до село Граматиково, но непознаващ района може да стигне до извора само с помощта на местен водач.

Дори през летните месеци светилището тъне в полумрак - заради гъстата гора и високите камъни около него, покрити с няколко сантиметра мъх. Древно поверие твърди, че болните ще се излекуват по-бързо, ако оставят по лианите около извора свои дрехи. Затова гледката на Индипасха е такава, каквато няма да видите никъде другаде. До аязмото има самоделно скован параклис с оставени от посетители икони, а върху скалите и лианите висят навързани чорапи, потници, гащи!

"Поверието разказва, че колкото по-близо до болното тяло е била оставената дреха, толкова по-голяма сила ще има. Затова повечето хора оставят бельо. Бельо оставят и жените, които искат да забременеят", разказа дядо Калоян от Бургас. "Дрехата не трябва да допира водата или земята, а да виси във въздуха. Така болестта ще остане там, в ничието пространство", обяснява дядото.

От години той ходи на Индипасха да се моли за здраве. Навремето жена му си счупила тежко крака, мислели, че няма да се възстанови с години. "Оставих първо едно чорапче на извора и взех вода да я пръскам вкъщи. Оправи се по-бързо от футболист!", разказва дядото. Преди две години спътницата му в живота се споминала. "Малко преди да почине, поиска да я качим пак на Индипасха", припомня си той. Дядо Калоян разказва още, че три поредни години на Великден се засичал край извора с младо семейство и сина им, който лекувал късогледство. "Мият очите на детето с водата и то вече вижда много по-добре", убеден е дядото.

За Индипасха в Странджа има много легенди. Според едната тракийските жрици преди 2 хиляди години извършвали жертвоприношения край извора. После гъстите гори скрили светилището и векове наред никой не знаел къде е. Било открито от сляп бивол, който се върнал при стопанина си и прогледнал. Когато пак почнал да губи зрение, тръгнал към гората и пак се върнал прогледнал. Стопанинът го проследил и така открил скалата и извора, в който животното си потопило главата.