По показатели България отново има една изключително добра реколта – 6,8 милиона тона пшеница. Златното зърно се изпече на слънцето и в резултат протеиновото съдържание в пшеницата нарасна неимоверно много.

Това каза Мариана Кукушева – председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.

Негативен ефект

"Горещото време и сушата са оказали силно негативен ефект върху определени култури, включително плодове и зеленчуци, но при пшеницата ефектът е обратен", обясни тя.

"В някои райони продукцията е с много малко количество и лошо качество, но масово и най-вече в Тракийската низина реколтите са изключително добри, а качеството на българската хлебна пшеница е отлично", категорична бе Кукушева, цитиран от "Фокус".

"Вътрешното потребление на пшеница у нас е около 1 милион тона. Останалите количества ще бъдат изнесени в арабски и европейски държави, сред които Италия, Франция, северните страни", обясни Мариана Кукушева.

"Там традиционната култура, която се отглежда, не е пшеница, а ръж. България е най-големият износител на глава от населението на хляб и като такъв участваме в единния европейски пазар", уточни тя.

Цената и качеството на хляба в България

По думите й цената на хляба у нас е най-ниска в целия Европейския съюз, дори в целия свят, а качеството е едно от най-високите.

"Качеството на един хляб не се измерва само с вкусовите рецептори, а и със здравословността на продукта, който създаваме. При производството на пшеничен хляб не се използват имитационни продукти – няма заместители, няма химия.

Хлябът на България е един от най-качествените в света и в Европа", подчерта председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

Самоконтролът на хлебопроизводителите 

"Самоконтролът при хлебопроизводителите е гарантиран", заяви Кукушева.

"Той е наложен през различните сертификационни системи, които са въведени в модерното хлебопроизводство, през задължителната за всички предприятия система HACCP. Контролът е упражняван от инспекторите на Българската агенция за безопасност на храните.

Хлябът е най-безопасната храна, защото тя минава през 250-280 градуса при изпичане и няма как да съдържа каквито и да е елементи, застрашаващи и увреждащи човешкото здраве“, обясни тя.

Въведеният преди години регистър на превозните средства, с които се превозва хляб, се следи от БАБХ.

"Стриктно се следи всички превозни средства да са минали на съответния регистрационен режим, който е задължителен. За да бъде регистрирано едно превозно средство с правото да превозва хляб, то трябва да отговаря на съответните категоризиращи условия“, поясни Кукушева.

Силна конкуренция

По думите й конкуренцията между хлебопроизводителите е изключително силна.

"Затова всеки един се старае да произвежда качествено. Много е пряка връзката между потребител и производител.

Критичността на нашите потребители ни помага да се развиваме все повече в посока защитено качество и висок професионализъм", допълни председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.

"С въвеждането на нулевата ДДС ставка на хляба сивият сектор при хлебопроизводството вече не съществува", заяви Мариана Кукушева.

"Вече нямаме хляб с ДДС и хляб без ДДС. Затова считаме, че тази мярка не само трябва да продължи да действа като силна социална мярка, а трябва да стане постоянна, така, че да не се връщаме никога повече към онези времена, в които сивият сектор беше около 45%. От нея икономически се ползва най-вече крайният потребител", поясни тя.

Повсеместен проблем

Проблемът с липсата на работна ръка е повсеместен и засяга и сектора на хлебопроизводство. Ангажирани са хора от трети страни, сред които Индия, Азербайджан, Афганистан, Молдова.

"В България трудът на хлебопроизводителя не е привлекателен, тъй като ние работим предимно нощем, по всички празници има огромно натоварване. Това не е писта, която привлича младите хора.

Най-трудно се намират работници в по-изостаналите икономически краища на България. Сами с този проблем не можем да се справим, въпреки че имаме претенции, че плащаме едни от най-високите заплати в сферата на преработвателната промишленост", обясни Кукушева.

Според нея, за да бъде разрешен проблемът с липсата на работна ръка, трябва да има категорична правителствена и държавна политика в посока трудещият се човек да има различен стандарт спрямо хората, които не работя трайно, и тези, които изобщо не работят.

"Защото тези хора ще продължат да тежат на социалната система. Работещите трябва да издържаме и тях.

Не може хора, които нямат трудов стаж, да имат еднакъв достъп до всички социални придобивки на обществото и да имат еднаквата възможност за потребяване в една и съща пазарна ниша", категорична бе Мариана Кукушева.