Сърдечно-съдовите заболявания са сред рисковите фактори за тежко протичане на заболяването, хоспитализации и в нередки случаи - летален изход от COVID-19. Каква е ролята на ваксините за превенция на усложненията попитахме д-р Александър Александров – началник на Отделението по инвазивна кардиология на Националната кардиологична болница. Ето какво разказа той в страницата във фейсбук на Министерството на задравеопазването:
 
Д-р Александров, вярно ли е, че преболедуването на COVID-19 крие най-големи рискове за хората, които имат придружаващи сърдечно-съдови заболявания? Защо и какви са тези рискове?
 
Въпреки че четем всеки ден за пандемията от COVID-19, по-правилно е да я дефинираме като синдемия. Синдемията е синергичното обединяване на две или повече едновременни категории болести, което изостря прогнозата и/или тежестта на всяко отделно заболяване.
Пандемията от тежък остър SARS-CoV-2 има силно биологично, патофизиологично и социално взаимодействие със сърдечно-съдовата система и сърдечно-съдовите заболявания.
 
Взаимодействията между COVID-19 и сърдечно-съдовата система са многобройни. Ролята на сърдечно-съдовата системата върху патофизиологията на COVID-19 е добре известна. SARS-CoV-2 използва рецептора на ангиотензин-конвертиращия ензим 2 (ACE 2), критичен играч в хомеостазата на сърдечно-съдовата система и в патофизиологията на сърдечно-съдовите заболявания като входна точка за проникване и заразяване на човешки клетки.
 
SARS-CoV-2 инфекцията и свързаното с нея възпалително състояние имат преки и косвени ефекти върху сърдечно-съдовата система, включително остър миокардит или възпаление на сърдечния мускул, декомпенсация на сърдечна недостатъчност, повишен риск от аритмии и по-специално протромботично състояние, водещо до венозни и артериални тромботични събития, най-често белодробна емболия.
 
По-високата уязвимост на пациенти със сърдечно-съдови рискови фактори или със сърдечно-съдови заболявания към тежък COVID-19 и смърт от COVID-19 е доказана и потвърдена от множество данни от епидемиологични проучвания.
 
Как пациентите със сърдечно-съдови заболявания да избегнат рисковете на преболедуването на COVID-19?
 
COVID-19 оказа голямо влияние върху епидемиологията на сърдечно-съдовите заболявания. Няколко доклада от цял свят съобщават: Заради въвеждането на противоепидемичните мерки, като напр. ограничаване на плановия прием и плановата оперативна дейност, по време на големите вълни на COVID-19 намаляват хоспитализациите на остри сърдечно-съдови състояния. Това важи за остри коронарни синдроми или сърдечна недостатъчност. Отчита се спад в сърдечните неинвазивни и инвазивни/хирургични процедури, намаляване на вниманието при извънболничен сърдечен арест. Всичко това резонно доведе до увеличаване на някои видове сърдечно-съдова смърт.
 
За съжаление, разработените ефективни решения за преодоляване на тази трагична ситуация са силно обусловени от социално-икономическите условия. Според мен, единственият разумен подход е приложим за всички хора, със или без сърдечно-съдови заболявания. Той включва ваксинация и спазване на регионалните мерки, наложени според настоящата ситуация.
 
Важно ли е хората със сърдечно-съдови проблеми да се ваксинират срещу SARS-CoV-2 и има ли препоръчителна ваксина, с която да го направят?
Най-лошият сценарий е, ако не получите ваксината и получите COVID-19, защото сте изложени на много по-висок риск, така че съотношението риск/полза за пациенти със сърдечни заболявания е огромно. Съотношението риск/полза благоприятства хората със сърдечни заболявания, особено при получаване на ваксината. Няма противопоказания и няма известни странични ефекти при хора, които имат сърдечно заболяване по отношение на получаването на ваксината, така че няма причина да не получите ваксина срещу COVID-19.
 
Има ли препоръки за приема на лекарства за сърдечно-съдови заболявания преди и след ваксинация?
 
Няма индикации, че ваксината ще повлияе на приеманото лечение. Много от хората в проучванията, които са имали сърдечни заболявания, са приемали лекарства като статини, например, и не са регистрирани проблеми в тази насока. Единственото притеснение, което пациентите със сърдечни заболявания могат да имат, е дали имат известна алергия към някоя от съставките на ваксините или към предишни ваксини. Ако приемат лекарства за разреждане на кръвта, а много сърдечни пациенти приемат такива, трябва да се обърне внимание. Това не ви пречи да получите ваксината.
 
Ако има съмнение относно нивото на антикоагулантния контрол, трябва да се консултирате с клинициста, отговорен за предписването и наблюдението на антикоагулантното лечение.
 
А необходимо ли е хората със сърдечно-съдови заболявания да си поставят и бустерна доза?
 
Индикациите за бустерна доза са едни и същи, без значение дали сте със или без сърдечно-съдово заболяване. От последните данни, с които разполагаме, аз силно съветвам хората да си поставят бустерна доза в определеното за това време.
 
Какво бихте казали на всички, които не подкрепят ваксинацията?
 
Бих ги поканил да прекарат един ден в т. нар. COVID отделения. Ще си позволя да използвам чужди думи – “на изхода на COVID отделението няма атеисти и няма антиваксъри.”
 
Вие ваксинирахте ли се?
 
Да, аз съм ваксиниран. Поставих си ваксина още в първите дни, когато това беше възможно. Не съм имал никакви странични ефекти от нея. До момента не съм боледувал от COVID и смятам, че ваксината си върши прекрасно работата, защото аз всеки ден съм в контакт с COVID-19.
 
️
Д-р Александър Александров завършва медицина в Медицински университет – София през 2008 г. Специализира кардиология в Национална кардиологична болница. Работи като кардиолог в Отделението по спешна кардиология и Отделението по инвазивна кардиология. Има придобита експертна квалификация по инвазивна кардиология и придобито научно звание „асистент“. От 2019 г. е началник на Отделението по инвазивна кардиология. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, Дружеството по инвазивна кардиология, ESC (Европейско кардиологично дружество), EuroCTO (Европейската асоциация по хронични оклузии). Автор е на научни статии в български и международни списания.