За ползата от зелен сертификат, за неговата ефективност, за ваксинирането и разделението в обществото -  по този повод говори д-р Александър Симидчиев, пулмолог, интернист с дългогодишен опит в областта на белодробната функционална диагностика. Той е началник на отделение в Медицинския институт на МВР. Ето какво разказа той пред Novini.bg.

Д-р Симидчиев е председател на Управителния съвет на сдружение "Въздух и здраве". Кандидат за депутат е от квотата на ДБ.
Зелените сертификати са мярка, която носи поне две ползи – може лесно да се разделят потоците от хора – онези, които са по-защитени, от другите, които не са.

Но проблемът, който възниква е, че те са удачна мярка, когато има много хора, които са ваксинирани, и тогава може да се направи нещо смислено, като се разделят потоците, без това да повлияе на социалната структура. Когато обаче имаме много малко ваксинирани, както е в нашия случай, то сертификатите могат да дадат краткосрочен ефект, като стимулират някои да се ваксинират. Но като цяло създават значителни затруднения за всички останали. Затова се случиха и протести, и бунтове сред хората.

При всички случаи обаче, когато имаме толкова много заразени и болничната система е така претоварена, трябва да се предприемат мерки, които да ограничат това. Не толкова заради самата система, в която хората са свръхнатоварени и преуморени, а заради лошото качество на обслужването, което те неминуемо ще направят.

Системата започна да работи неефикасно. Виждаме, че ресурсите й не се използват ефективно и хората няма как да бъдат лекувани добре. А няма как да се избегне това и зелените сертификати не могат да спомогнат за по-доброто качество на лечението.

Право на зелен сертификат имат преболедувалите, които са минали през регистрация в лабораториите и РЗИ и ваксинираните. Регистрацията на сертификатите обаче също се оказа проблем, тъй като няма как всички да се въведат от единия ден за следващия. Всичко това можеше да се направи през лятото, когато нямаше пик на заразяването. Сега е късно и генерира допълнително социално объркване.

Трябва да си признаем, че реално досега у нас нямаше ограничителни мерки и това се вижда от пръв поглед при една разходка по улиците. Никой не ги спазва и резултатите са налице. Не искам да обвинявам когото и да е, но когато се въвеждат мерки, то те трябва да бъдат прилагани и контролирани. На хартия ги имаме, ама не се спазват.

Възрастните хора у нас най-често си задават въпроса „Защо трябва да правя това”? По темата за ковид тук се говори много, но истинска, разяснителна кампания – професионално, последователно и убедително, така и не бе направена. За да може хората сами да стигнат до правилните изводи, а не да се разделят и противопоставят и за това.

Над 50 на сто от хората по света вече са ваксинирани, а ние едва стигаме близо 20%. Смятам, че има огромни дефицити в подхода към хората по отношение на ваксините. В частност, че реално здравеопазването никога не е било приоритет на държавата ни. Още от времето на тоталитаризма, когато за министър на здравето бе сложен човек от БЗНС, като израз на пренебрежение. За съжаление до наши дни този порочен подход не е променен. За да се изгради един лекар са, необходими минимум 10 години. Няма как да се реши проблемът с липсата на кадри в краткосрочен план.

Към настоящия момент смятам, че могат да се направят две неща. Едното е да се намали скоростта на разпространение на заразата. Здравната система не може да поеме лавината, която ще се получи от новозаразени.

След тях неминуемо ще има и хора, които няма да могат да стигнат до кислорода и ефективните грижи на медицинските специалисти. Затова трябва да се наложат ограничителни мерки в социалното общуване в обществото. Другото е да подготвим имунната система на хората чрез ваксиниране. Ваксините нямат често срещани странични ефекти. Получават се с честота до 1:100 000 до 1:1000 000. Докато вирусът е опасен и засяга милиони хора.

В статистиката се отбелязва „излекувани”, но те са само изписани от болничните заведения, а процесът на доизлекуване продължава и после.
Ваксините намаляват до 90% всички рискове на боледуването. Ние имаме решение, което не ползваме. Това е в противовес на медицинската наука и световната практика, която сочи, че и там хора продължават да се заразяват, но са малко, а повечето се върнаха към нормалния си ритъм на живот.

А при нас какво става! Въпреки че минахме през всички вълни на Ковид досега, се оказа, че и при четвъртата вълна сме точно толкова неподготвени, колкото и преди. Само сме поизморени ние,  лекарите, защото всекидневно при нас идват толкова много хора, които можеха да не го правят, ако бяха ваксинирани. Хора, нека се обединим зад медицински валидните решения, а не да се делим по политически причини и по този повод!