Ограничителните мерки по повод разпространението на ковид заразата, включително т.нар. „зелен сертификат”, които трябва да влязат в сила в полунощ, още повече разделиха и без това разломеното ни общество. Този път ваксинираните българи, които са малко под 20%, скочиха срещу мнозинството от неваксинирани близо 81%.


По тези въпроси пред novini.bg говори д-р Трифон Вълков, специалист по инфекциозни болести, който работи в Инфекциозна болница в столицата. Той е доктор на науките в своята област и главен асистент, преподава и в Медицинския университет.

Обсъждахме два типа решения, които трябва да се вземат. Единият беше да се въведе локдаун, да се затегнат противоепидемичните мерки като се затварят заведения, обществени заведения и т.н..

Другият, за да не се затваря всичко, да се въведе т.нар. ”зелен сертификат”. Той обаче се оказва, че засилва разделението в обществото по отношение на ваксинацията.

И двата подхода, които изброявам тук вече са сработили в много Западни страни, видим е ефектът от тях в тях.

В Германия от 6 месеца е въведено „три джи правило”, при което човек, за да посещава масови мероприятия на открито, кина, театри, заведения, трябва или да е имунизиран, или преболедувал или с отрицателен тест. Това е валидно и за други държави.

Когато говорим за прилагането на противоепидемични мерки, то те също имат своето място в ограничаването на заболеваемостта, в локализирането й, както и да не се дава възможност да се протовари здравната система.

Смятам, че през изминалите 600 дни, откакто я има пандемията у нас, противоепидемични мерки, каквито се прилагат на Запад, при нас не е имало. Не зная дали това се дължи на народопсихологията на българите, но тук става така.

Дори пълен локдаун нямаше, каквито имаше другаде, дори в съседна Гърция. Там с есемеси ходеха дори да пазаруват хляб.

Ние винаги сме имали едни от най-леките мерки. Медиите ни изобилстват от информации как и по какъв начин се нарушават правилата – за събирания, дискотеки, ресторанти и др., което е в разрез с всякакви ограничения.

Никога вирусулози, епидемиолози, инфекционисти – никой от нас не е твърдял, че мерките имат отношение към овладяването на самата пандемия. Мерките се налагат само с една цел – да може да се пощади за малко по-дълъг период здравната система.

Ние знаем, че налагайки такива методи няма да спрем разпространението на вируса, но може да го забавим. За да може здравната система да си вземе въздух. Както казваше сполучливо един колега: „да пуснем малко кислород за болничната системата”.

Според мен зависи от пациентите и лекарите във всеки един конкретен, индивидуален случай, как ще протекат прегледите, за да няма взаимни обвинения от двете страни за лошо свършена работа.

В критични ситуации като настоящата, винаги има пробойни, няма какво да се заблуждаваме. Но е важно да се направят необходимите изводи за слабите места и недъзите в здравната система.

Когато обсъждаме мерки, то смятам, че зелените сертификати, са един приемлив начин за справяне със ситуацията. Проблем е, че ние през летните месеци си изпуснахме шанса.

Тогава имаше ниска заболеваемост и ако бяхме провели добра имунизационна кампания с повече от 40 000-50 000 имунизирани на дневна база, то тежестта на четвъртата вълна днес нямаше да е такава. Щеше да се равнява на първата вълна.

Моето лично мнение е, че в България постигнахме своя пик на имунизационно покритие, защото тези, които искаха да се ваксинират, вече го направиха. От тук нататък ще е много трудно да убедим всички онези, които не са се ваксинирали, да го направят.

Това, което виждаме в болниците сега не са просто статистики от числа, написани в дебелите книги. Това са млади болни хора, които са пред очите ни. Изключително рядко срещаме случаи на тежко протичане на заразата при хора с поставени ваксини.

Затова ми е важно да подчертая, че единственият начин за справяне с вируса, е да създаваме невъзприемчиво население към него. Това става или чрез ваксина – безплатно, или чрез преболедуване, което се плаща с човешки животи.