Българи са принудени да пътуват до съседни страни, за да се снабдят с животоспасяващи и жизненоважни медикаменти, които липсват от аптечната мрежа у нас, пише "Телеграф".
За мнозина това се е превърнало в борба за оцеляване – едни купуват лекарствата лично от чужбина, други ги получават чрез познати, автобусни шофьори или тираджии, а трети се обръщат към социални мрежи и специални фейсбук групи. Нерядко хапчетата пристигат дори чрез куриерски пратки от Гърция, Турция или Сърбия.
Лекарства в изгнание
"Салофалк" – медикамент за чревни заболявания, вече се намира само в Гърция, споделя Ани, която купува лекарството за майка си и признава, че всеки път влиза в аптеката със свито сърце, защото не знае какво ще липсва този път.
"Синекод" таблетки също са изчезнали от българския пазар, като производителят посочва "производствен проблем".
"Сиропът и капките не вършат същата работа, особено при диабетици", казва друга потърпевша.
"Плакенил" – жизненоважен при лупус и ревматоиден артрит – също липсва. Антибактериалният спрей за рани, който Деница използва, идва от Сърбия, защото у нас го няма.
"Окитаск" не се внася от година, а "Пулмикорт" периодично изчезва и пациентите си го набавят от Турция.
В дългия списък с липсващи или дефицитни лекарства попадат още "Салбутамол", "Солу-Медрол", "Тазектан Дуо", "Пролиа", "Гилениа", "Еликвис", "Косентикс" и десетки други.
"От Петрич отиват до Гърция, от Русе – в Румъния, а други предпочитат Северна Македония. В Турция е по-евтино, защото разчитат на оборот, а не на надценка", обяснява фармацевтът Константин Качулев пред медията.
400 липсващи медикамента
Проверка на изданието установява, че от българските аптеки липсват близо 400 лекарства, като броят им постоянно се мени, но не пада под 380. Данните са потвърдени и от шефа на Асоциацията на аптекарите Николай Костов.
Сред недостъпните медикаменти са антибиотици, антидиабетни, лекарства за нервната система, за кръвосъсирване и сърдечносъдови заболявания, както и препарати за ендокринни и респираторни проблеми.
Особено тревожен е недостигът на лекарства за трансплантирани пациенти – имуносупресори, които нямат заместител.
Изчезват и жизненоважни антикоагуланти като "Фраксипарин" и "Клексан". Има сигнали и за изтегляне или ограничено наличие на медикаменти за онкоболни.
Причините за кризата са няколко – паралелен износ, който изсмуква от вътрешния пазар дефицитни лекарства, както и прекъсвания в производствени и логистични вериги, недостиг на суровини и забавени доставки.
Гърция – от спасение до бариера
От две десетилетия насам Гърция е била "спасителната аптека" за много българи. По-ниските цени, огромното разнообразие и либералните правила правеха страната притегателна точка. До преди няколко години дори чужденци можеха да се възползват от местната здравна каса, която покриваше до 70% от стойността на някои лекарства.
Това обаче се промени. Масовият паралелен износ нанесе щети на гръцкия пазар и държавата наложи по-строги правила – за някои лекарства вече се изисква заверена електронна рецепта от местен фармацевт.
Дори прочутият мехлем с евкалиптова основа "Каунтърпейн", който преди струваше 2 евро, днес е между 10 и 12 евро. Въпреки това в южната ни съседка все още се намират дефицитни у нас медикаменти – особено за диабет и респираторни заболявания. Някои аптеки дори предлагат доставка по куриер.
Сърбия и Турция – спасителният пазар
"Салбутамол", който липсва в България, се намира в Сърбия под името Ventolin, а в Турция – Asmol. Цената там е между 8 и 13 лева. "Салофалк" в Сърбия струва около 23 лева, но внесен нелегално у нас се продава за 60. В Турция цената му е около 50 лева.
"Солу-Медрол" и генеричният му еквивалент Lemod са налични в Сърбия и Турция на цени от около 30 лева, но изискват рецепта. "Тазектан Дуо" струва между 16 и 25 лева, а "Банеоцин" пудра – 10 до 14 лева.
"Окитаск" има сръбски аналог Ketoprofen на цена 8–12 лева. В Турция Oksamen се намира дори за 4–9 лева. "Пулмикорт" там струва 15–27 лева, докато "Синекод" таблетки варират около 10–15 лева. Най-голямата разлика обаче е при "Пролиа" – 250 лева в Сърбия срещу около 65 лева в Турция при покупка с рецепта.
Румънци идват в Русе, българи отиват в Гюргево
Феноменът на "кръстосано аптечно пазаруване" между България и Румъния започва още след влизането на двете страни в ЕС през 2007 г. С увеличаването на румънските туристи в Русе расте и потокът от клиенти в аптеките. Румънци купуват лекарства за хронични заболявания, които у тях са по-скъпи или липсват – например Clopixol 10 mg, предписван за психични разстройства.
Преди години румънски пациенти дори идваха у нас, за да купуват медикаменти за рак, които не се намираха в северната им съседка.
Днес тенденцията е двупосочна – българи пазаруват от Румъния, защото антибиотиците и лекарствата за хронични заболявания са там 2–3 пъти по-евтини.
Примери:
Augmentin 500 mg – 17,50 лв. у нас срещу 5,23 лв. в Румъния;
Aulin 100 mg – 10,00 лв. в България, 2,95 лв. в Румъния;
Amoksiklav 1000 mg – 13,59 лв. у нас, 6,77 лв. в Румъния.
По-евтини са и медикаментите за високо кръвно, анемия и инсулт. Намаляването на ДДС върху лекарствата до 9% преди десет години е една от причините за достъпните цени в северната ни съседка.
Британският парадокс
Любопитна подробност показва колко неравномерно е лекарственото ценообразуване в Европа. Във Великобритания кутия с 16 таблетки парацетамол струва едва 1,10 лева, докато у нас най-евтината опаковка с 20 таблетки излиза 2,30 лв.
Още по-фрапантна е разликата при аспирина – на Острова 32 таблетки се продават за 1,80 лв., докато в България 20 таблетки струват 13,50 лв.
Европа на две скорости – и по аптеките
Днес България се оказва в парадоксална ситуация – страна от ЕС, в която липсват основни лекарства, а пациентите са принудени да стават куриери на собственото си здраве. Докато в съседните държави изборът е по-голям и цените често по-ниски, у нас системата буксува между паралелен износ, бюрокрация и липса на държавен контрол.
За мнозина обаче всяко пътуване отвъд границата е не екскурзия, а битка за живот.
