Разговор с проф. д-р Крум Кацаров и доц. д-р Александър Кацаров за гастроентерологията, семейното наследство и превенцията на онкологичните заболявания. Те споделят не само обща фамилия и професия - те имат и обща мисия.
Проф. д-р Крум Кацаров и синът му, доц. д-р Александър Кацаров, са две поколения гастроентеролози, които работят рамо до рамо. В това интервю за Blitz.bg те разказват за уникалната си връзка, за предизвикателствата на практикуването на медицина в България и защо профилактиката и скринингът за рак на дебелото черво могат да спасяват човешки животи.
Личната и професионалната връзка
Вие сте не само колеги, но и баща и син. Как тази уникална връзка е повлияла на съвместния ви професионален път?
КК: Родителите винаги влияят на децата при избора на професия, обикновено по два начина – или активно, със съвети и „натиск“ в съответната посока, или „пасивно“ с това което ежедневно вършат. Аз не съм доминиращ тип родител. Не давам съвети или предложения, ако не ги искат. Така че, решението на Александър да учи медицина си беше негово. Сега, от дистанцията на времето съм доволен и удовлетворен от пътя, който измина и от професионалните качества и умения които изгради.
АК: Бих споделил, че винаги е трудно да оправдаеш високите очаквания, които хората имат от теб, когато баща ти е такова голямо име в медицината и особено когато си поел по неговите стъпки в същата специалност. Все пак всеки един човек свети със собствена светлина и следва пътя, който му е предначертан. Баща ми, проф. Кацаров или Шефът на клиниката по Гастроентерология, както е известен на всички, е опора, мотиватор и учител не само за мен, но и за всички млади колеги в клиниката.
Доц. Кацаров, какво Ви вдъхнови да изберете същия път като баща си?
АК: Голяма роля за това изигра баща ми, без да го търси целенасочено. През 2008 г., когато завършвах медицинското си образование, ме покани на ендоскопското училище BULENDO, което клиниката по Гастроентерология към ВМА София организира регулярно през годините. Оттам се запалих и така тръгна всичко до днес. През тези години сме имали много хубави и трудни моменти, но се стремим да поддържаме клиниката на високо професионално и европейско ниво, както аз и той, така и всички колеги, с които работим рамо до рамо всеки ден.
По какво се различават или допълват вашите подходи към медицината, като се имат предвид перспективите на поколенията ви?
КК: Трудно е да се сравняват поколенията. Научните постижение, техническите похвати, социалната рамка се променят във времето ултимативно, мисля към по-добро. И естествено, малко им завиждаме, че са по-добри от нас, но се утешаваме, че това е обективен процес.
АК: Не мисля, че се различаваме съществено по методите на лечение, защото се стремим да прилагаме утвърдените Европейски подходи при справяне с гастроентерологичните заболявания.
Пренасяте ли някога работата си вкъщи, или се опитвате да разделяте професионалния и личния живот?
КК: Медицината и лекарската професия са поглъщащи и обсебващи. Те изискват постоянно напрежение, за да поддържаш нужното ниво. Цената, която плащаш е винаги за сметка на личното време и времето за семейството. Добре е, ако намериш баланса, ако успееш да откраднеш малко време за себе си – хоби или нещо такова. За съжаление в повечето случаи усещаш, че си длъжник на семейството си.
АК: Професията е едно, семейството - нещо друго. Според мен тези неща не бива да се смесват.
Да практикуваш гастроентерология в България
Кои са най-големите предизвикателства пред гастроентеролозите в България днес?
КК: Гастроентерологията в нашата страна е сравнително добре развит клон от медицинската наука и практика. Последните демонстрации Bulendo 2024 показаха сравнително добре развита гастроентерологична мрежа и няколко водещи гастроентерологични центъра, съпоставими по обем процедури и технически капацитет с центровете в европейските страни. Т.е. имаме добра база за диагноза, лечение на нашите пациенти и за обучаване на специалисти гастроентеролози. Предизвикателствата са чисто организационни - как тази мрежа да излезе от работата „на парче“ и да се насочи към национални скринингови програми в областта на социално-значимите заболявания в тази област. Добре би било, да се организират постоянно действащи медийни кампании за ползата и резултатите от тези скринингови програми.
АК: Мисля, че най-голямото предизвикателство пред всеки един гастроентеролог е желанието за непрекъснато професионално усъвършенстване под формата на обучения, специализации и практики в чужбина. Всеки човек, независимо от сферата си на работа, винаги трябва да се стреми към личностно и професионално усъвършенстване.
Как се развива тази област през годините и какви промени бихте искали да видите в българската здравна система?
АК: Специалността гастроентерология се развива добре в България. Мога да направя разликата с времето, когато започнах през далечната вече 2009 г. Все повече клиники не само в София прилагат европейските консенсуси, което им гарантира високо качество и професионализъм. Апаратурата се обнови и смея да твърдя, че по нищо не отстъпва на високоспециализираните европейски клиники. Хубавото е, че този модел за модернизация се наблюдава не само в гастроентерологични клиники в София, а и в много центрове извън столицата. Нивото е отлично и съм оптимист за развитието на българската гастроентерология.
Има ли достатъчно ресурси и обществена осведоменост в подкрепа на ранната диагностика и профилактиката?
АК: Профилактиката и ранната диагностика са от ключово значение за превенцията на заболяванията. От тази гледна точка е задължително да има необходимия ресурс за профилактика, защото това ще осигури здраве на населението и ще намали финансовата тежест от лечението на комплексните онкологични заболявания. Или казано просто, превенцията е в пъти по-евтина и финансово рентабилна в сравнена с лечението на вече възникнало онкологично заболяване.
Какво ви мотивира да продължите да работите в тази област въпреки предизвикателствата?
КК: Що се отнася до мотивацията да продължаваме да работим тази професия, на първо място това са постигнатите резултати, преодолените трудности и убеждението, че си струва да полагаме тези усилия.
АК: Мотивацията е България, нашите корени, родители, приятели, всички са тук. Не може просто така да оставиш всичко. Посоката на развитие на медицината в България е положителна, просто трябва повече работа и по-малко недоволство. В нито една държава медицинската система не е перфектна, мога да го твърдя на базата на личен опит от многобройните обмени и специализации в различни държави в Европа, както и в САЩ.
Ракът на дебелото черво и силата на превенцията
Ракът на дебелото черво е един от най-предотвратимите, но смъртоносни видове рак. Какво може да промени тази статистика?
КК: Въвеждането на национална скринингова програма за ранна диагностика и превенция на Колоректалния карцином е единствения начин да „да обърнем играта“ в полза на пациента и цялото общество. Тази програма ще запълни най-важното липсваща звено – ранната диагноза на КРК - превръщайки го в практически лечимо заболяване, защото другите етапи ендоскопска диагностика и лечение, хирургически методи, химиотерапия и последваща диспансеризация практически са разработени достатъчно добре.
АК: Първо и единствено - профилактика. Тестът за окултно кървене е неинвазивен и лесен за изпълнение. Адмирирам всички замесени от фондация “Лъчезар Цоцорков” за поставянето на фундаментите на профилактиката на колоректалния карцином (КРК) в България.
Кои са най-често срещаните погрешни схващания на пациентите за рака на дебелото черво и ранната диагностика?
КК: Пациентите имат известен скептицизъм към скрининговите програми, който е преодолим чрез увеличаване на нивото на информираност за ползите и резултатите от тях. Още повече, че първата стъпка от тази програма т.н. „окултен тест за кървене“ е абсолютно безвредна, лесно изпълнима и достатъчно надеждна като информация. Последващите ендоскопски изследвания ако се налагат, са рутинни, извършват се с анестезия, с минимален риск за пациента. Още повече, че някои от проблемите – полипи, ранни форми на злокачествени заболявания, могат да бъдат отстранени по този метод. Т.е. може да се избегне оперативна интервенция.
АК: Повечето пациенти не само в България, но и в Европа не желаят да си правят теста, защото се страхуват от резултата, ако той излезе положителен. Дори в големите европейски държави с дългогодишно разработени скринингови програми за КРК и добра осведоменост, желанието на пациентите да си правят тест е ниско и достига до 50%. Тоест - всеки втори гражданин на Европейския съюз не желае да си прави тест. От тази гледна точка проблемът е световен, а не само в България. Важното е хората да се успокоят и да се каже, че няма нищо страшно, дори тестът да е положителен. Едно последващо ендоскопско изследване може да установи и премахне причината (например полип), като по този начин да се съхрани дебелото черво на пациента и да го предпази от прерастването на полипа в колоректален карцином.
Какви са методите за скрининг за рак на дебелото черво?
АК: Стандартните скринингови програми в целия свят се базират на теста за окултно кървене, който е неинвазивен и може да се извърши на спокойствие в домашни условия. Ако е положителен, няма нужда от паника, защото тогава се назначава извършване на колоноскопия и диагностициране на причините, а те могат да бъдат разнообразни и не се ограничават само да наличен КРК. Тоест, един положителен тест за окултно кървене не значи КРК, в повечето случаи се касае за нещо лечимо, за което трябва да се вземат своевременни мерки.
Можете ли да споделите история или случай, който илюстрира как ранната диагноза е спасила живота на човек?
АК: Клиниката по гастроентерология на ВМА, като тежка онко-гастроентерологична клиника се сблъсква всекидневно с такива случаи. На базата на направени около 4000 ендоскопски изследвания на дебело черво годишно, може да се каже, че единственият начин за борба с КРК е ранната профилактика. Когато тестът е положителен, пациентът е отговорен към здравето си и трябва да се запише за извършване на ендоскопско изследването, с което причината да се открие.
Ако тя е полип, възможността за отстраняването му ендоскопски (миниинвазивно) осигурява съхраняване на органа на пациента и пълно излекуване при чисти резекционни линии дори ако в него се установят ракови клетки. До момента, в който тези ракови клетки не са навлезли в дълбокия мускулен слой на дебелото черво, заболяването е абсолютно лечимо ендоскопски и пациентът може да се върне към нормалния си начин на живот веднага след изписването си от болница.
Какво бихте казали на човек, който се колебае или се страхува да се подложи на скринингов тест или изследване?
КК: Успехите, които се отчитат в литературата по отношение преживяемостта и качеството на живот на лекуваните пациенти с колоректален карцином в най-голяма степен са свързани с въвеждането на национални скринингови програми. Те са ключът към победата в борбата с „тихия убиец“ , както често наричат коло-ректалния карцином.
АК: Моля Ви, не го отлагайте, помислете за вашите деца, близки, роднини. Има толкова много хора, които ви обичат, за които си струва да живеете. Не го отлагайте, тестът спасява живот!
