Руският президент Владимир Путин е използвал срещата си с казахстанския държавен глава Касим-Жомарт Токаев, за да обоснове решението на Москва да продължи войната в Украйна и да отхвърли предложението за замразяване на фронтовата линия. Това заключение прави Институтът за изследване на войната (ISW) в своя последен анализ.
Срещата се проведе на 25 юли в Омск в рамките на Руско-казахстанския междурегионален форум за сътрудничество.
Президентът на Русия Владимир Путин вероятно е използвал срещата си с казахстанския държавен глава Касим-Жомарт Токаев, за да обоснове решението на Москва да не замрази фронтовата линия в Украйна и намерението си да продължи военните действия. Това заключение е направено в последния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Путин и Токаев се срещнаха на 25 юли в Омск по време на Руско-казахстанския междурегионален форум за сътрудничество. В публичната част от разговорите Токаев отбеляза, че за много хора причините за войната остават неясни, и призова Русия и Украйна да спрат боевете и да продължат преговорите в истанбулския формат.
Руският президент не даде публично становище по предложението. Впоследствие говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че Путин е обяснил на Токаев, че замразяването на настоящата фронтова линия е невъзможно, защото Русия трябва да постигне своите военни цели.
Киев призова за бдителност срещу опитите за избягване на санкции от Русия
Песков повтори традиционното становище на Кремъл, че боевете могат да завършат „още до края на деня“, ако Украйна „вземе необходимите решения“ – позиция, която експертите от ISW разглеждат като нов призив Киев да приеме максималистичните руски условия.
По мнението на Института Кремъл продължава да подготвя руското население за дълготрайна война. Анализаторите считат, че срещата с Токаев е служила и като сигнал към руската общественост, че държавата трябва да поеме икономическите и социалните тежести от конфликта.
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че Русия подготвя нова мобилизация на резервисти и планира да приеме около 30 000 севернокорейски военнослужещи поради значителните загуби на фронта.
От началото на 2026 г. до края на юли руските сили са понесли около 222 500 жертви — 131 000 убити и 93 000 ранени, според Зеленски. През същия период руската армия е привлякла приблизително 221 000 нови военнослужещи. Украинският лидер отбелязва, че голяма част от ранените имат тежки травми поради недостатъчната медицинска помощ на фронта.
На 24 юли Зеленски заяви, че Киев разполага с разузнавателна информация за подготвяна от Кремъл „значителна“ мобилизационна кампания през есента на 2026 г. Според анализа на ISW Путин вероятно ще изчака провеждането на изборите за Държавната дума през септември, преди да обяви нова мобилизация, тъй като такъв ход би предизвикал недоволство в руското общество.
Анализаторите обръщат внимание и на икономическите трудности в Русия. Руският вицепремиер Александър Новак съобщи, че забраната за износ на бензин се удължава до края на 2026 г., а ограниченията върху износа на дизелово гориво остават в сила, докато пазарът не се стабилизира.
Русия въведе временни ограничения върху износа на горива след като Украйна засили ударите по руски петролни рафинерии, логистична инфраструктура и доставки на гориво към окупираните територии и фронтовата линия.
Въпреки твърденията на руските власти, че пазарът постепенно се нормализира, в редица региони на Русия и на окупираните украински земи продължава да липсва гориво.
