Движим се по реалистичния сценарий за развитие на епидемията, но ноември ще бъде критичен. Това заяви в интервю пред "Телеграф" математикът от БАН проф. Николай Витанов.

- Проф. Витанов до момента прогнозите ви за развитието на епидемията от коронавирус у нас се сбъдват. Прогнозирахте, че към края на август ще достигнем 16 000 заразени, така и стана. Какво показват анализите за края на септември?

- Имаме три сценария за развитието на епидемията – най-добрият, най-вероятният и най-лошият. Аз работя по този начин, защото така съм учен на Запад.

В САЩ също започнаха да правят така прогнозите си. Към момента ние се движим по реалистичния сценарий. В лошия вариант до края на септември общият брой на заразените може да достигне 25 000. Смятам обаче, че това няма да се случи.

Добрият сценарий предвижда 20 000 в края на месеца, но той също едва ли ще се реализира. Така че най-вероятният е, че ще надхвърлим тези двайсет хиляди и вероятно ще отидем на около 21 700 заразени. Колко над  20 000 зависи и от това колко хора ще спазват мерките и колко няма да ги спазват.

- Работите с общия брой на регистрираните случаи, а не с активните. Защо?

- Защото този общ брой ни дава представа за развитието на епидемията и за това колко хора реално са засегнати. Взимаме броят на заразените, който всеки ден се обновява в Единния информационен портал и го умножаваме по 8. Защото на всяка положителна проба, която откриваме, има още седем, които не откриваме.

И така, хващаме тези 17 435, умножаваме ги по осем и получаваме 139 480.

Това е реалния брой на хората, които са се срещали с вируса. Те са около 2% от българското население.

- А възможно ли е това число да се промени и в даден момент да трябва да умножаваме по 5 или по 10, вместо по осем?

- Възможно е, да. Съвсем в началото числото беше пет и след това стана осем. Ние го изчисляваме с помощта на нашите американски колеги, които имат суперкомпютърни програми. И когато заложат нашите данни, ни казват какво е това число. То може да се променя. За да нарасне обаче трябва да имаме рязко нарастване на броя на заразените.

- Влияят ли на изчисленията ви промените в самия вирус – различните щамове, при които COVID-19 става по-лесен за разпространение или пък по-агресивен?

- Основата на нашия успех за предсказване е, че не ни интересува какво става с вируса като биология. Ако се получат вътрешни промени във вируса, които го правят повече или по-малко заразен, това веднага ще се усети в статистиката и при нас ще се променят коефициентите.

Защото моделът ни е направен така, че да се адаптира към най-новите данни. И тогава стойностите автоматично ще се променят. Така че от чисто биологична гледна точка, вирусът не ни интересува, интересува ни числата, които описват неговото разпространение. 

- Много хора изчисляват проценти според броя на новорегистрираните случаи за денонощие спрямо броя на направените PCR тестове. В тях обаче влизат и вече диагностицирани случаи, които се изследват, за да се установи дали все още са носители на вируса…

- Да, затова аз винаги съм бил против това изчисляване в проценти. Причините са няколко. На първо място – тестовете не се правят на случаен принцип, затова всяка класическа статистика е неприложима. Освен това

броят на пробите в момента е много голям, защото здрави хора отиват на почивка в Гърция

и това натиска процентът на положителни проби надолу. И когато те спрат да пътуват, процентът на положителните проби ще скочи.  

- В световен мащаб също се правят много изчисления и прогнози. Една от тях е на изследователския институт към Вашингтонския университет. Според техните изчисления през януари 2021 г. в България смъртните случаи от коронавирус може да достигнат 5 818. Какво е мнението ви?

- Опасно е да се прогнозира толкова напред в бъдещето. Аз казвам какви са нашите изчисления за един месец напред, защото е по-лесно и за хората да ги възприемат.

Лошият вариант при който е направена тази сметка, предвижда много висок ръст на заразените. Взимаме тези 5800 и ги умножаваме по 200.

Ако през януари заразените са са над 1 милион, тоест броят на регистрираните случаи е 125 000 (една осма от общия брой заразени) тогава броят на починалите ще е толкова. Чак такова нещо не се очаква и дори при техния най-лош сценарий, според мен цифрите им са завишени.

Аз смятам, че към края на годината случаите няма да достигнат шестцифрено число. Със сигурност обаче от тук нататък броят ще нараства все повече, затова много внимавам какво ще кажа, за да не бъда обвинен, че насаждам страх.

- Включен ли е във вашите прогнози факторът с отварянето на училищата?

- Да, има и такива изчисления. Всъщност ефектът от отварянето на училищата няма да се усети веднага. Инкубационният период на този вирус е относително дълъг.

Децата ще тръгнат на 15 септември на училище и до края на месеца дори и да се заразят, няма да има прояви. В първите няколко дни на октомври също едва ли ще има някакви големи промени, защото голяма част от децата го карат леко, не знаят, че са заразени. Проблемът е, че те са преносители.

Ако детето зарази някой възрастен, той също ще има инкубационен период от 10-на дни. Така че около средата на октомври се очаква да проличи ефектът от отварянето на училищата.

Тук основните рискови групи са две – едната са учителите, а другата са родителите, бабите и дядовците. Има и една по-особена трета рискова група и това са тинейджърите от по-горните класове.

Защото естествен за младостта е бунтът. Витанов казва „носете маски“, тинейджърът казва „ти пък ще ми кажеш“. А техният организъм вече е развит и за разлика от децата, които най-често са само носители, по-големите ученици могат да се разболеят. Уязвими са и активно спортуващите.

- Защо?

- Защото, както е известно, този вирус удря в белите дробове. И ако организмът е свикнал на голямо потребление на кислород, а изведнъж кислородът драстично намалее, това може да доведе до големи проблеми.

- Звучи много логично, а в същото време разказът на първата ни ракета Григор Димитров за това колко тежко е изкарал вируса, беше изненадващ за повечето хора, именно защото приемаме, че той е спортист – млад, здрав...     

- Да, простичко е – вирусът прекъсва кислородния поток и Григор Димитров, който се нуждае от много кислород, го кара по-тежко от човек като мен, който по цял ден е пред компютъра и не се нуждае от много кислород.

По същият начин може се обясни и защо COVID-19 успя да пребори шампионът по борба Николай Щерев. Огромен борец, който обаче има нужда от много кислород, а вирусът го прекъсва и организмът му не може да се справи въпреки имунната му система, която вероятно е била много силна.

- Избягвате цифрите, но ако се върнем отново на учениците, какъв ръст на заболели да очакваме?

- Ще разберем в края на октомври и през ноември. Разполагаме с тези прогнози, но не мога да ги кажа. Обществото е много чувствително по тези теми.

Ако се реагира навреме и ситуацията се овладее, спокойно може да се постигне присъствена форма на обучение до Коледа,

което ще спаси учебната година, защото поне единият срок ще е присъствен. Според разписаните мерки, когато се появи случай на заразен в даден клас, този клас се разпуска, а когато има много класове, училището се затваря. Така че това ще е най-явният показател за ситуацията. Когато започнат да се затварят училища, вече ще знаете, че ситуацията е сериозна.

- Според световната статистика България е на 81-о място в света по брой заразени…

- Ако погледнете зад нас са малко държави, чието население е по-голямо от нашето, което означава, че се справяме добре. Как ще продължим, зависи от нас. Аз много обичам да казвам на българина „Не се прецаквай, прецакай вируса“.

Защото веднъж вече се прецакахме. В началото на юни месец имахме по 6 заразени за денонощие. И тогава предупредих, че трябва да внимаваме да не изтървем шарана, защото после трябва пак да го ловим. Много хора ми се смяха тогава, но все пак изтървахме шарана и сами си направихме проблем. Юни и юли стигнахме до 300 случая.

След това през август с усилията на цялата система и благодарение на ваканциите и отпуските, по време на които хората за разпръснаха, епидемията се посви. Сега стартовата ни позиция за септември е добра, имаме по 100-150 случая, което не е много.

Така че, стига да не изпуснем шарана, не очаквам да се придвижим много напред. Възможно е даже да паднем още надолу. 

- А кога да очакваме следващия пик?

Той вече се заформя, ако гледате какво става в Азия, особено във Филипините и Индонезия. Разпространението ще е от там в посока към Европа и към САЩ, но зависи колко бързо ще стигне до нас.

Втората вълна вероятно ще дойде при нас в дълбоката есен от Западна Европа.

Ноември вероятно ще бъде критичен по отношение на разпространението.

- Споменахте отпуските като фактор за свиване на епидемията през август. Сега обаче можем ли да очакваме вносни случаи от българи, завръщащи се от чужбина и кои са критичните точки?

- Говорите за т.нар. дълъг пас или пренасяне на заразата от едно място на друго. По отношение на българите критична е Испания.

Там има много българи и е възможно да се случи така, че те да пренесат заразата от там и това нещо да бъде изпуснато. Още повече, че в тези случаи откриването на контактните лица е по-трудно.

Затова след края на ваканционния сезон се надявам повече хора осъзнато да спазват правилата, които в България никога не са били много строги.

Никой не ни кара да пращаме есемес когато излизаме, а просто да спазваме дистанция, нито да носим маски навсякъде, но да ги слагаме когато сме на обществени места, особено на закрито, като магазини и аптеки.

От нашето поведение зависи кой от сценариите ще следваме.  

- На какво натоварване може да издържи здравната ни система?

- В началото на епидемията 300 заразени дневно беше проблемно число. В последствие здравната система беше укрепена и

сега можем да издържим две до три седмици на 500 заразени на денонощие.

Нито през септември, нито през октомври очаквам здравната система да рухне. Основният проблем е, че дори да се запасим с материали, предпазни средства, легла, това което не можем да натрупаме са специалисти.

А те се заразяват и стават по-малко. Това е голямото предизвикателство пред системата.

Това е той:

  • Роден е през 1965 г. във Велико Търново
  • Завършва висше образование във Физическия факултет на СУ и защитава дисертация по Физика
  • Заминава за Германия, където се занимава с механика на флуидите и през 1998 г. защитава втора дисертация за степента „Доктор на естествените науки“ в Университета Байройт
  • Специализира „Анализ на времеви редове“ в Дрезден
  • През 2001 г. се връща в България и започва работа в Института по механика към БАН, където работи и днес
  • Придобива степен „Доктор на математическите науки“, а след това става и професор