Решението на повече от дузина европейски държави да спрат използването на AstraZeneca бе посрещнато със сериозна критика, на фона на опасенията, че стъпката може да подкопае общественото доверие и да забави усилията за победа на пандемията от коронавируса, предава Reuters.

Ролята на Германия, и по-специално на министъра на здравеопазването Йенс Шпан, е в центъра на вниманието след хаотична телефонна дипломация в началото на седмицата, довела до това най-големите държави в ЕС да решат да спрат употребата на ваксината на AstraZeneca.

Шпан казва, че е действал въз основа на съветите на експерти, след като германският надзорен орган за ваксини докладва за „статистически значим брой случаи на образуване на кръвни съсиреци в мозъка“

От AstraZeneca заявиха, че не са открили доказателства, че кръвните съсиреци са причинени от ваксината. Световната здравна организация призова държавите да не отлагат животоспасяващите програми за ваксинация.

Действията на Германия се тълкуват като политически както във Великобритания, така и в чужбина, като опозиционните лидери призовават канцлера Ангела Меркел да уволни Шпан. Длъжностни лица в големите европейски столици реагираха смесено на това как се е стигнало до съвместния ход за спиране на AstraZeneca.

Спирането на AstraZeneca заплашва да попречи на ваксинационната кампания в Европа, точно когато третата вълна от инфекция превзема континента, ускорена от по-инфекциозните нови щамове.

Блокът вече изостава значително от САЩ и бившата членка на ЕС Великобритания във ваксинирането на гражданите. Болниците отново се пълнят и политиците в няколко европейски държави са принудени да обмислят нови локдауни, докато сравними с тях богати държави се подготвят за връщане към нормален живот.

„Нуждаем се от тази ваксина“, каза най-известният германски вирусолог Кристиан Дростен, чийто редовен подкаст е широко следван в мрежата. Той цитира прогнози за възраждане на инфекцията до Великден, което може да застраши германците на възраст над 60 години, които са следващите на опашка за ваксинация.

Иън Джоунс, професор по вирусология в Британския университет в Рединг, каза, че проблемът с кръвните съсиреци е „взет от политици, които не различават едната страна на вируса от другата“.

„Това е като падащо домино. Трябва ви само една или две (държави), за да заявите, че има проблем, и да спрете употребата, а след това много други ще ги последват. Не мисля, че е имало независими решения“, каза той пред Reuters.