ВСИЧКО важно, което трябва да знаем за храните на трапезата ни (СНИМКИ/ВИДЕО)

Защо срокът на годност на хранителните продукти в суперите днес е много различен от този преди 20 - 30 години. При някои продукти промяната е драстична. Но ето какъв е срокът на годност на основните хранителни продукти днес.

Киселото мляко например от миналото в стъклените бурканчета издържаше 3 дни, а киселото мляко в пластмасовите кофички днес издържа около 20 дни.

Сиренето от краве мляко, което купваме от магазините, има срок на годност близо 12 месеца, а кашкавалът – 10 месеца.

Месото – охладеното в опаковки и каймата, също издържат доста по дълго днес, колкото издържаха преди години. Ако се зачетем в етикетите обаче, ще видим и доста консерванти.

Бизнесът твърди, че по-дългият срок на годност на продуктите се дължи на развитието на технологиите, според потребителите храните са все по-малко натурални.

Всъщност срокът на годност се определя най-точно в лаборатория. При сиренето и киселото мляко най-важен е показателят за киселинност. Колкото по-кисело става млякото, толкова по-цветна става пробата.

„От едното време, за което говорим, нещата са се променили и развили, включително са се развили технологиите за производство на храни. Подобрило се е качеството на суровото мляко – това означава по-добра хигиена и намаляване на микроорганизмите и това говори за намален брой микроорганизми на старта на производство”, коментира Кремена Стоева от Агенцията по храните.

По думите на Светла Чамова от Съюза по хранителна промишленост опаковката е нещо, които помага на продуктите – запазва вкусът и качеството им по-дълго. 

Въпреки гласуваните законови промени, с които беше премахнато ДДС върху хранителните продукти с изтичащ срок на годност, които бъдат дарени, все още се изхвърля много храна.

Около 670 хил. тона храна се изхвърлят на година в цялата страна. Само един голям магазин в София изхвърля на седмица по около 500 кг. хранителни продукти с изтекъл срок на годност.

Всъщност най-голям процент от тези 670 хил. тона се изхвърлят от домакинствата – 43%, следват магазините и ресторантите – 33% и производителите – 22%.

Промените, с които дарените хранителни продукти се освобождават от ДДС са в сила от скоро – от началото на април, затова е рано да се говори за ефекта от тази мярка, коментира Цанка Миланова, директор на Българската хранителна банка.

Вижте повече във видеото: