Чичо ми Чавдар загина от удар по главата в мазето на блока, където живееше.
Людмила Филипова е родена през 1977 г. в София. Внучка е на дългогодишния член на Политбюро на ЦК на БКП Гриша Филипов. Завършва висшето си образование в УНСС, където се дипломира като бакалавър през 2000 г. После учи магистратура към американския City University и работи като пиар в големи компании.
Авторка е на книгите “Анатомия на илюзиите”, “Червено злато”, “Стъклени съдби” и “Мастиленият лабиринт”.

- Г-жо Филипова, каква щеше да бъде съдбата ви, ако не беше дошъл 10 ноември? Щяхте ли да се занимавате с писане?
- Човек никога не знае какво го чака. Преди 1989 г. имах интерес към две неща – морската океанология и рисуването. После завърших икономика – и то по-скоро по съвет на майка ми. В най-бедните и тежки години в началото на демокрацията тя ме посъветва, че икономиката е професия, която винаги може да даде хляб.

Благодарна съм й за този съвет.

- Изненадана съм от признанието ви, че сте мизерствали в началото на прехода. Малко е трудно да се повярва, че известна фамилия като вашата, свързана дълги години с управлението на страната, може да обеднее до такава степен.
- Това не го казвате само вие, доста често го слушам. Но наистина е така. Още след “тихата революция” имаше митове, че тези хора по върховете са крали. Няма да забравя, че през 1990 г. в някакъв вестник, вече не помня точно кой, пишеше, че сме имали хотели в Маями, самолети в Москва /или пък обратното/. Беше ми много забавно и затова съм го запомнила. За другите комунистически фамилии обаче изобщо не знам.

- Не сте ли общували с тях?
- Да ви кажа честно, с никоя друга фамилия не сме поддържали връзка. Но мога да ви кажа за хората от фамилия Филипови.

Нито един от тях не е блестял с някакво богатство след 1989 г.

Моето семейство – баща ми, майка ми, сестра ми и аз, минахме през твърде тежки години. Описала съм в книгата си какво ни се е налагало да правим. За някои това е срамно, но за мен бе начин по-бързо да порасна.

- Кое е срамното – че ви се е налагало да си изкарвате прехраната с честен труд?!
- В началото на 90-те родителите ми бяха уволнени по разбираеми причини. Абсолютно никъде не ги приемаха с години на работа, спестявания нямахме, така че представете си две малки деца и двама безработни как живеят. Стигали сме до положение да не можем да си плащаме тока, да нямаме отопление в апартамента, но не можем да го продадем, защото сме в дела, не можем да си продадем колата, защото сме в дела... Баща ми продаваше част от имуществото, което също е обяснимо, за някакви доходи. После аз започнах да работя.

- Какъв ви се пада Лъчезар Филипов, директорът на Института по космически технологии?
- Чичо. Баща ми Орлин Филипов е покойник, има и още един брат – Чавдар, който също почина. За съжаление и майка ми вече не е между живите.

- И тя ли беше икономист?
- Не, тя беше филолог и журналист. Имаше две висши образования. И баща ми, и майка ми минаха през такъв кошмар, че

млади и здрави изведнъж си отидоха,

без да имаме във фамилията каквато и да е история на тежки заболявания. Това само по себе си говори, че са минали през много страшни неща. Много ми липсват.

- Вашият дядо Гриша Филипов като че ли се оказа по-устойчив?
- Той също заболя веднага след “революцията”, което също говори за ужаса. Дядо ми и майка ми се разболяха от рак, а много медици казват, че това е “болестта на душата”.

Заради болестта дядо ми го пуснаха от затвора - просто да изживее последните си дни. Иначе той преди това винаги е бил доста здрав човек.

Но в един момент го сринаха загубата на илюзиите, крахът на идеалите. Изведнъж бе изкаран като най-големия престъпник и лъжец в държавата. Не че не е бил виновен, но не е бил нарочно виновен.

- Преди няколко години се появиха противоречиви публикации за смъртта на вашия чичо Чавдар Филипов. Писа се, че смъртта му била насилствена, че трупът му отлежавал месеци в моргата и нямало кой да го потърси... Сега вече има ли някаква яснота около края на вашия родственик?
- Ето, това е един случай, от който можем да разберем как се раждат легендите. В неговата смърт няма нищо мистично, въпреки че все още няма категорични мнения. Мисля обаче, че няма нищо толкова интересно. Доколкото знам, чичо ми е починал вероятно от удар по главата, и то в мазето на блока, в който е живял.

Най-вероятно е станал неволен свидетел на обир.

- Журналистическа фриволност ли е твърдението, че с вашия съпруг Божидар Колев, главен мениджър на веригата “Технополис”, сте се харесали по снимка?
- Действително той ме е видял и е разбрал за мен от снимка в един ежедневник, оттам се поинтересувал коя съм, що съм, попаднал на човек, който доста бегло ме познава, той пък ни организира среща. Срещнахме се веднъж, два пъти – много близък ми е по душа.

- Съпругът ви също ли е от вашата каста?
- Не, той наистина е човек, който сам се е създал. Но както за мен хората не вярват, че съм имала тежки години, така пък за него казват: “Хайде сега, скриваш първия милион...”

Никой не може да повярва, че е тръгнал от Стара Загора, минал е през “Илиянци” и е стигнал до тази голяма верига.

- Откога се занимавате с езотерика? Преди 10 ноември това е било приоритет на Людмила Живкова и хората около нея. Впрочем какво се говореше във вашето семейство за дъщерята на Тодор Живков и нейните увлечения по йогизма и източните мистични учения?
- Никога не съм се интересувала от езотерика. Аз съм автор, доста здраво стъпил на земята.
Доста съм слушала за Людмила Живкова, защото, за добро или лошо, тя ми е била кръстница. Дала ми е името си. За съжаление аз съм била твърде малка, когато тя почина, но помня срещите си с нея. В моето детско въображение тя е останала като една фея.

Най-силно се е запечатала в паметта ми една среща с нея в Двореца на културата. Тогава тя ми подари сребърен сувенир. Майка ми впоследствие много ми е разказвала за Людмила Живкова. Преди 6-7 години си бях измислила едно питие - нещо като коктейл, много шантава работа, зелен чай с мляко, с мед, не знам си още какво слагах, мента имаше, и непрекъснато го пиех. Един ден майка ми каза:

“Ама ти знаеш ли, че Людмила Живкова непрекъснато пиеше такъв коктейл?”

Стана ми много интересно – как може моята кръстница да е пиела по цял ден този коктейл, който аз сама си го измислих?!

- Заемали сте ръководен пост в една от фирмите на най-богатия българин - Васил Божков. Какво доведе до раздялата ви и какъв е той като човек и бизнесмен?
- Това просто не беше моето място, въпреки че беше безкрайно интересно да работя на тази позиция. Не можех и с ритъма да се справя, защото действително не беше това, което търсех, нямаше много възможности за творчество, което мен лично може би най-много ме притесняваше.

Аз съм човек креативен, но бях силна в други неща – реклама, бизнесстратегии, маркетинг, докато тук по-скоро работата ми се изразяваше най-общо във връзката между кабинета на Божков и външния свят. Вън-вътре. В общи линии, не ми беше там мястото, но научих много неща и определено имам уважение към него.

- След участието ви миналия месец в “Здравей, България” в Интернет-форумите се появиха писания, че в последната ви книга имало заимствани неща от “езотеричните детективи” на Никол Данева “13 пози” и “Черната котка” – тоест, ако цитирам едно към едно, вие просто сте ги изплагиатствала, извинявайте за израза. Изненадана ли сте от тези нападки?
- Не съм ги чела, но

мога на сто процента да твърдя, че няма никакво плагиатство.

Аз разбрах за тази авторка в самото предаване, но една от тезите, които представяме в романите си, е сходна - за връзката между Христос и Орфей. Тук има някаква възможност човек, който първо е чел единия роман, да си помисли, че другият е заимствал. Или обратното.

- Пак във форумите се прокраднаха коментари, че големите телевизии не искали или по-скоро не смеели да рекламират книгите на Данева, както и четивата на други автори със сходна тематика, защото веригата “Технополис” се явява тв-рекламодател?
- Това звучи ужасно смешно. Още когато бяхме в студиото на “Здравей, България!”, ми стана много интересно защо тази авторка в един момент скочи и каза: “Благодаря ви, Цветков, защото вашата телевизия си позволява да покаже моята книга, всички други не смеят, защото в не знам си кой манастир Синодът взел решение тази книга на национално ниво да не се показва...” Нещо от този род, не цитирам точно. Тогава, както виждате, не беше “Технополис”...

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА