Иво Карамански предрече на Вежди, че ще стане министър.
<i>Принц Папа Жан - Иван Николов Георгиев, е ексцентричен художник, писател, режисьор и лeчител. <br /> Зодия Дeва, обувки №45, барета &ndash; 67 см, ръст - 172 см. Завършил е финанси и кредит и социално дело във Висшата стопанска академия &ldquo;Д .Ценов&rdquo; в Свищов, но никога не се занимава с тези прозаични дейности. <br /> <br /> През 2000-та година се жени за руска депутатка - Алла Павловна Красникова. От първата си жена Мария има две дъщери и внуци. А с голямата си любов Ирина Делина се запознава в един асансьор в НДК, отивайки на лекция на Материус Розенкройцер / Тимен Тимев - философ, психиатър и писател /, който от дълги години живее в САЩ и е нейн съпруг. <br /> <br /> Папа Жан е бил близък приятел с &ldquo;кръстника&rdquo; Иво Карамански, както и със световноизвестната лечителка Джуна. </i><br /> <br /> <b>.......................................<br /> - Имаше ли ревност между Алла Пугачова и Джуна, двете големи примадони на Русия?</b><br /> - Голяма ревност и големи скандали! Те воюваха например за един от най-хубавите дворци на Арбат. Алла искаше да направи там международна музикална академия, а Джуна - международна академия за алтернативна медицина. Джуна получи сградата от държавата, тя струва стотици милиони. Присъствах на едно парти на Алла след неин концерт. Алла започна да налива на Джуна водка, а Джуна не пие. Алла, явно пийнала, продължи да настоява да я черпи. Накрая Джуна се ядоса, бутна я на земята, удари я с един пепелник, разцепи й главата и си тръгна... Двете имат някаква непоносимост. Искат да са най-влиятелните жени в Русия. <br /> <br /> <b>- Как се запозна с Джуна?</b><br /> - През 1998 г., в мига, в който се видяхме и си докоснахме ръцете, получих супервъзпламеняване в мозъка. Веднага ме покани и каза, че нейният дом може да бъде и мой дом. След като разгледа картините ми, станахме приятели. Джуна е изключителна жена, работохолик. През 70-те години, когато Брежнев се разболява тежко, я открадват от мъжа й в Тбилиси, развеждат я тайно, за да може да го лекува. <br /> <br /> <b>- Каква беше тарифата на Джуна за прегледите и лечението?</b><br /> - Никога не е имала тарифа. Но съм виждал да й носят от благодарност цели куфари със злато, накити и каквото си помислиш на този свят... Виждал съм Бисер Киров два-три пъти при Джуна. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Идвала е и при Тодор Живков, но тайно. <br /> <br /> </b></span>Със самолет и бързо се е връщала. Не могла да види слънчева България. Джуна е и пророк. Каза ми, че Америка ще има първият цветнокож президент. А също така, че България ще има първият министър-председател-генерал. Тогава се пошегувах и я попитах: &laquo;Генералите ли ще вземат властта?!&raquo; Джуна каза, че буквата Б ще му се повтаря в името и фамилията.<br /> <br /> <b>- Джуна загубва сина си много рано...</b><br /> - Много съм общувал със сина й Вахо. Беше 24-годишен. Джуна ме молеше да го съветвам, защото караше с безумни скорости. През 2002 г. си отива от този свят при катастрофа, карал с 220 км/ч. Джуна се опитала да го долекува, но явно това беше невъзможно. Тогава изпадна в депресия и се затвори. <br /> <br /> <b>- Има ли мъже в живота й?</b><br /> - Мъжете около нея са слуги. Всичките й професори изпълняват нейните нарежданията. Тя е много властен и силен човек. Никой не смее да й се противопоставя. Аз си позволих това и тя се ядоса, изпочупи всичко. <br /> <br /> Изпада в такива състояния, когато някой й противоречи &ndash; страшна става в такива моменти. Джуна се е отказала от мъжете в личен план в името на своята енергия, в името на любовта към хората. За нея мъжете са или големи приятели, или просто слуги. <br /> <br /> <b>- Как се запозна с Кръстника, Иво Карамански? Преди години те спрягаха като негов &laquo;придворен&raquo; художник?</b><br /> - В замъка &laquo;Хранков&raquo;, на един купон за певица на годината. Петя Буюклиева беше избрана и аз я наградих с една моя картина. С Карамански бяхме чували един за друг, но реално не се познавахме. Извика ме на масата си. Същата вечер отидохме в казиното и той спечели хиляди долари. Беше страшен магьосник в казината, голям късметлия &ndash; влезе в казино, обира парите и си тръгва.<br /> <br /> Широка душа, поддържаше хората на изкуството. Носили сме на Емил Димитров подаръци, по няколко кашона с водка, ходили сме при Грета Ганчева...<br /> Не след дълго ми поръча прословутия си портрет &ndash; гол, разпънат на кръст като Христос, с надървена паламарка. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Няколко пъти ме връща да му уголемявам члена. </b></span><br /> <br /> Научих Иво да пие греяна ракия, да яде сланина. Купи голяма ферма в село до София за мен, в която се отглеждаха прасета, и аз му правех сланина. Владо Комара, един от неговите хора, се занимаваше с нея. Иво беше голям чревоугодник. Последната Нова година преди да го убият, изкарахаме заедно - изядохме три малки прасета. До 12 ч. през нощта бяхме при жена му Галя и дъщерите му, след това на друго място, а към 2 часа отидохме при Нели и малкия им син Иво. Навсякъде неговата охрана носеше печени прасенца и, разбира се, сланината на Папа Жан. <br /> <br /> <b>- Знаеше ли с какво се занимава Карамански?<br /> </b>- Не, и не ме е интересувало. Не знам по какъв начин си изкарваше парите, но винаги имаше цели чанти с пари. Бях единственият човек, който не го наричаше &laquo;шефе&raquo;. Виждал съм много сериозни хора при него, които му се мазнеха. И Иво беше медиум. Той набеляза няколко човека, целуна ги по челата и им предрече какви ще станат след години.<br /> <b><br /> - На кого, например, предрече?</b><br /> - На Веждито, Вежди Рашидов. Имам го на снимка този момент! Целуна го по челото и му каза: &laquo;Ти ще бъдеш министър на културата! Не забравяй Папа Жан!&raquo; Пиехме вино на рождения ден на Георги Христов. Вежди стана министър, но го няма никакъв, не се обажда...<br /> <br /> <b>- Къде ходехте най-често с Карамански?<br /> </b>- В Бояна, в къщата му. Той пращаше коли да ме викат, обичаше ме, защото бях искрен. Не съм му бил &laquo;придворен&raquo; художник, както пишат. Иво ми казваше: &laquo;Ти си явление, художник на всички времена!&raquo;<br /> <b><br /> - Какво представляваше къщата му?<br /> </b>- Пълна лудница! Имаше една маймуна, която непрекъснато си правеше чекии. Особено като я напиехме с бира. Две сърнички, които ядяха от ръцете ни... Мечката убихме - изядохме я, беше се нещо разболяла... На централно място в къщата беше поставен портретът му с голия к.р, нарисуван от мен, Папа Жан. <br /> <br /> Когато идваха децата му на гости, с едно чердженце се прикриваха прелестите му. А много хора пък ги е карал да му го целуват директно на портрета. Все ме питаше: &laquo;Защо, бе, Папа Жан, си ми го нарисувал обърнат наляво, аз не съм комунист, бе човек, нямам леви наклонности!&raquo;<br /> <br /> Доста време след като убиха Иво, успях да си взема портрета, сега е в ателието ми. Бяха зацапали с бяла боя прелестите му, та се наложи да ги прерисувам. <br /> <br /> <b>- Кой още идваше в къщата му?</b><br /> - Неговият секретар, негърът Кингсли, беше непрекъсното там. Като влизах, му викаше: &laquo;Целувай гения по главата!&raquo; И той ме целуваше. Единственият човек, на който Иво позволяваше да носи куфара с парите - една &laquo;докторска чанта&raquo;, съм аз. Един път се бяхме почерпили в една от неговите дискотеки... В 3 часа през нощта той подкара джипа и вика: &laquo;Папа Жан, сега ще видиш какво става!&raquo; <br /> <span style="color: #800000"><b><br /> Тръгна в насрещното и продължи към Бояна: &laquo;Отиваме на гости при президента!&raquo; </b></span><br /> <br /> Тогава президент беше Петър Стоянов. Но джипът закъса, други коли ни изтеглиха и го разколебахме. <br /> <br /> Веднъж пък дойде един германски милионер у тях, седяхме цяла нощ, а той се заинтересува от моите картини. Обаче Иво така го напи, че го завързаха с едно въже да не пада от стола. На следващия ден ме кара да ходим у нас, милионерът да купува картини... А германецът в същото състояние! Говори отвреме-навреме в просъница, вързан на стола да не падне! Обаче Иво вика: &laquo;Не, ще ходим!&raquo; Трима човека го натовариха в един бус, и - в ателието! Набутаха му една картина, Иво каза, че струва 1000 евро и на другия ден той я плати... Хареса я много после!<br /> <br /> <b>- Имаше голямо самочувствие?</b><br /> - Беше силен характер, но понякога беше и много плах и стеснителен човек. Много искаше да се запознае с Филип Киркоров. Настояваше да го доведа при него. Но беше невъзможно &ndash; Филип беше с 20 човека охрана, как да го закарам в Бояна при Иво?! Казвам му: &laquo;Ще ви запозная на рожденния ден на Георги Христов...&raquo; А Иво не ще: &laquo;Не, не ми е удобно, не сме поканени...&raquo; Но в крайна сметка го заведох, запознаха се и двамата останаха много доволни. Иво после му свърши някаква работа в Москва... <br /> <br /> Тогава Филип ми поръча портрети &ndash; негов и на Алла Пугачова. За 70 000 долара всеки. Така реши &ndash; да даде по един свой хонорар. Той предложи сумата, свидетел на сделката беше Иво Карамански. Направих ги с голяма любов. Занесох ги в Москва, срещахме се няколко пъти, но до ден днешен Филип не си ги е откупил. Много нечестно и некрасиво постъпи. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Той е стиснат човек до безумие.<br /> </b></span><br /> В живота е много свит, безизразен - една дума не обелва, но на сцената е гений, никой не може да го отрече.<br /> Джуна ми предложи да изгоря портретите в центъра на Москва. Вика: &laquo;Щом не ти ги плаща, дай да направим една агитка, аз ще те защитя!&raquo; Но ми е жал, много са хубави.<br /> <br /> <b>- Иво Карамански предчувстваше ли какъв ще бъде краят му?</b><br /> - Един-два месеца преди да го убият, му занесох един чувал чушки от един мой приятел, Живко Колев, поетът &ndash; отглеждаше ги в къщата си в село близо до Асеновград. Гледам го &ndash; унил, такъв. Викам му: &laquo;Защо така, бе, Иво, какво става? <br /> <br /> Дай да видим какво правим &ndash; ще отидем в Москва, ще отидем в Колубмия!&raquo; А той: &laquo;Няма да ме бъде, приятелю, такова предчувствие имам! Много злоба се е насъбрала срещу мен!&raquo; Истината е, че и аз имах лоши предчувствия. Викам му само: <br /> <br /> &laquo;Престани с някои от глупостите, които правиш!&raquo; Неговите хора все с някой се биеха, все с някой воюваха &ndash; за територии ли, не знам за какво... Много от неговите момчета съм ги лекувал, смачкани, пребити, изкривени - те много ме обичаха...<br /> Бях поканен вечерта, когато го убиха. Не отидох. Обещах му: &laquo;Ще дойда утре сутринта на греяна ракия...&raquo; Но не го заварих. <br /> <br /> После, помогнах на съпругата му Галя да изберем камъка, голямата морена от Витоша за гроба му...<br /> <br /> <b>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</b><br />