Покойният бос на “Мулти” боготворял дядо си Илия, който гръмнал сина си Данчо и пиянската му компания.
<i>Мъглата около рода на най-богатия приживе българин Илия Павлов винаги е била по-гъста и от тази около първия му милион. Оказа се, че покойните Илия и Славка са издънки на уникална фамилия, чиято сага крие възход и падение.<br /> </i><br /> <br /> Първата тайна, която &ldquo;ШОУ&rdquo; разбули, е, че легендарният кръчмар Илия Павлов-Байо от Долни Богров, не е истинският баща на бащата на Илия Павлов, което означава, че и покойният бос на &ldquo;Мулти&rdquo; не е истински внук на своя любим дядо. Когато запитахме Павел Найденов чий син е всъщност, той се вкамени: &ldquo;Какво!? Защо питате?&rdquo; Защото се носи мълва, че старият Илия Павлов не ви е истински баща. Някои в Долни Богров приказват, че истинският ви баща е един от братята на дядо Илия Павлов, когото синът ви направо боготворял. Вярно ли е и кой всъщност от чичовците ви е истинският ви родител, боязливо попитахме. &ldquo;Така ли се говори? Значи сте ходили да разпитвате в Долни Богров... Ами...добре&rdquo;, въздъхна тежко бащата на Илия Павлов и заразказва:<br /> <br /> <b>&quot;Значи, Байо кръчмарят, старият Илия Павлов, ми е чичо и наистина не ми е истински баща.<br /> </b><br /> Моят баща е най-малкият от шестимата &ndash; Найдо. Тоест Чочката, както са му казвали.<br /> Баща ми е бил фронтовак. Бил се е в Унгария при Драва. Там е получил отличията си. Тогава с дядо Васил хващат един циганин конекрадец и го пребиват до смърт. Покрай тая работа и един стражар е пострадал, дето дошъл да им търси сметка. Съдят го. Дядо Васил е осъден на смърт, а на баща ми дават 12 години затвор. <br /> <br /> Само че малко преди това става една друга случка. Дядо Васил е бил голям ловец и отива на лов за патици, тука край Долни Богров, при едно блато. Там има едно място, Гюмето му викаме. Пуска дядо Васил две-три патици да крякат, за да привлекат останалите, а през това време минава колата на цар Борис ІІІ и свитата му, също тръгнали на лов. Заседнали при дядо, идва патешкото ято и всички почват да гърмят. Дядо ми натръшкал сума ти птици, а царят нищо не ударил, ама дядо Васил не знаел, че това е Борис ІІІ, защото той не се представил. Тръгнали си те, дядо ми им хвърлил убитите патици в краката и им казал: на ви да има и за вас, софиянци сте, ама гладни няма да останете. Метнали те плячката в колата и отпрашили за София.<br /> <br /> <b>Скоро на дядо ми Васил му изпратили пушка, дар от царя.<br /> </b><br /> Чак тогава разбрал, че е стрелял заедно с Борис ІІІ. И после, като ги осъдили, неговите адвокати, понеже били печени, се сетили за случката и изпратили молба за помилване до царя. И той написал на молбата: &ldquo;Познавам лично този човек и знам, че той няма да посегне на човек без основателна причина. Да се помилва!&rdquo; Така дядо Васил отървал бесилото, а баща ми полежал около година и го освободили като непълнолетен.<br /> <br /> От фронта баща ми Найден се завръща с 8 медала. Има една битка в Унгария, при Драва, за която получава орден за храброст първа степен. Страшен бой. Баща ми е бил тежкокартечар. Немците напъват, а е било страхотна жега. Картечницата така загрява, че почва да плюе куршумите на десет метра. Водата за охлаждане свършва и баща ми решава да се изпикае върху дулото, за да се охлади поне малко. Неговият помощник-картечар обаче го изпреварва. Изправя се и почва да пикае върху картечницата. И както пикаел, пада мъртъв, ударен от куршум в главата. Дава се команда за отстъпление, обаче то било такъв гръм и трясък от боя, че баща ми не чува командата. Нашите се изтеглят и баща ми остава сам. Немците като видели, че противникът се изтегля, настъпили в гъсти редове. А вече било захладняло и картечницата отново взела да стреля нормално. Баща ми Найден покосил сума ти немци, те се уплашили и отстъпили на триста-четиристотин метра назад. Нашите се върнали и завзели свободната зона без бой. <br /> <br /> По ирония на съдбата загина при нещастен случай, избухна една нафтова печка. Истинската ми майка се ожени добре, бяха заможни и живееха някъде към &ldquo;Подуяне&rdquo;. Аз останах при чичо в Долни Богров. Като поотраснах, аз съм ходил до София скришом да я виждам. Не съм искал да я срещам, да й говоря, а само така &ndash; крия се и гледам. Знаете ли какво е да се криеш и да я следиш от &ldquo;Подуяне&rdquo; до центъра?! После съм се връщал на бегом. Тичам и плача. Тичам, защото на 15-16 години работех в ТКЗС-то за 20 стотинки на ден. Та какво ти охолно детство. На байо Илия пък взеха кръчмата през 1946 г. и той също трябваше да работи в стопанството за стотинки. Ама като по-грамотен и оправен от другите стана експедитор на продукция. Обичаше ме, но не помня да ме е милвал. Милвала ме е, целувала ме е жена му, моята мама Славка...<br /> <br /> <b>Затова Илия го кръстихме на дядо Илия, а дъщеря ми е Славка.&quot;<br /> </b><br /> Дядото на Илия Павлов гърмял по най-лудия от чичовците му. <br /> <br /> За един от чичовците на Илия Павлов - чешита Данчо, в Долни Богров се разказват легенди, а и той самият ги раздухва: &ldquo;Илия Павлов боготвореше дядо си Илия - Байо. Той му беше идол. Те двамата Илийковци си приличаха. За да разберете що за стока са Павлови, ще ви разкажа една история за дядото. През 1939 г. той стана най-големият кръчмар в селото. Заведението му беше известно в цялата околия. Обаче и двамата - и старият, и младият, бяха страхотни стипци. Стотинка не даваха да падне на земята. Има даже една случка със стария Илия, която се разправя като виц, ама е истина и е показателна за целия род. Закарали го в болница и му сложили 4 местни упойки и маска, за да диша райски газ. <br /> <br /> Приспали го хубаво, все едно е мъртъв, ама докторът взема скалпела и го изпуска на земята. И Байо под упойките рипа и крясва: &quot;Не пипай, мамичката ти, стотинките, те са мои.&quot; Помислил човекът, че дрънчат парички. Толкова пестелив беше дядото. Може ли на друг от звъна при падането на скалпела да му се стори, че дрънчат парички? Е това го могат само Павлови. А точно в деня на разстреля на Илия камбаната в селото нещо се беше повредила и не можахме да я бием. Гледай какво нещо е животът&quot;, философски обобщава чичото.<br /> <br /> <b>Славей КОСТАДИНОВ<br /> </b>