Заговорът на Горуня - 45 години по-късно

<i>Известно е, че на 15 юни 1990 г. военната колегия на Върховния съд реабилитира осъдените заговорници, като мотивите са повече от любопитни: &ldquo;Тези деяния са били общественополезни и необходими, насочени към събарянето на един режим, за който вече е абсолютно доказано, че е бил диктаторски. Групата на Горуня се противопостави с риск за живота си на неправилни, вредни за страната и народа решения, макар и обвити в мантията на закони.&rdquo;</i><br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Така със задна дата превратаджиите са оправдани. Но аз се питам </b></u></span><br /> <br /> какво щеше да стане с милото ми отечество, ако Горуня беше свалил Живков, в светлината на започналата на 16 май 1966 г. Велика пролетарска културна революция? И в коя комуна щяха да бъдат натикани прокурорите и съдиите от Върховния съд?<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Смята се, че в заговора са замесени 105 души. Внушителна цифра, която обаче по традиция включва и мъртви души.</b></u></span><br /> <br /> Заговорът се ръководи от Цоло Кръстев, който, ако и да е със средно образование, като стар партизански и партиен кадър работи във външно министерство, Иван Тодоров &ndash; Горуня, член на ЦК на БКП, председател на Комитета за водно стопанство, бивш партизанин във Врачанско &ndash; първият, още от септември 1941 г., осъден задочно на смърт две години по-късно и възпят от Ст. Ц. Даскалов в епопеята му &bdquo;Път&rdquo; (1955 г.) под името Гарчо, човек с авторитет и популярност в своя край, и ген. Цвятко Анев, военен комендант на София.<br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> Горуня ненавижда Живков, но от свои изкривени левичарски позиции</b></u></span><br /> <br /> Той например го смята за масон и това съвсем убедено го заявява на своя ятак Петко Цонев &ndash; &bdquo;Тодор Живков е вече заклет масон и върши това, което те (масоните &ndash; б.м.) му нареждат.&rdquo;<br /> <br /> Заговорниците бързо разбират, че в ръководството на управляващата партия нямат достатъчно поддръжници, особено след декемврийския пленум на ЦК на БКП през 1964 г., когато заради критики срещу Живков и предложение за неговото освобождаване ген. Иван Бъчваров, завеждащ административния отдел на ЦК на БКП, е свален, пратен посланик в ГДР, а на 24 ноември 1966 г. на път от София за Берлин загива загадъчно в самолетна катастрофа.<br /> <br /> За заговорниците, които са опитни конспиратори с богат нелегален опит в миналото, става ясно, че единственият изход е борбата. Съзаклятниците привличат в заговора висши офицери на ключови постове<br /> <br /> В конспирацията са привлечени Мичо Ерменов &ndash; зам.-началник на ГлПУ на армията, както и началниците на отдели в армията ген. Любен Динов и полк. Цанко Цанков.<br /> <br /> Посветен е като свръзка началникът на кабинета на военния министър Добри Джуров &ndash; полк. Иван Велчев, а на 11 февруари 1965 г. полк. Цанков прави сондаж и при шефа на софийско градско управление на МВР ген. Съби Стефанов.<br /> <br /> Действа се в пълна конспирация, избягват се подслушвателните уредби, срещите са само при крайна необходимост и при прилагане на медицинска терминология &ndash; Горуня е Докторът, Велчев &ndash; Болното момче, а контактите са само когато &bdquo;кашлят&rdquo;, т.е. не съществува опасност да бъдат проследени.<br /> <br /> Заговорниците решават да използват съботен ден, според ген. Динов &ndash; на пленум на 14 април 1965 г., когато силите на Живков са разпръснати по вили, хижи и резиденции, за да бъде свален от власт. <br /> <br /> На превратаджиите не им стига една седмица, но те разбират, че са обект на разработка, която по-късно ще добие известност като &bdquo;Дураци&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Все пак в действията им има резон</b></u></span><br /> <br /> Военните и милицията остават през уикенда само с дежурни и не могат да окажат ефективна съпротива, а новият ЦК на БКП и правителството точно тогава следва да стабилизират положението. Ген. Анев със сили на столичния гарнизон трябва да овладее Партийния дом и да елиминира охраната, вярна на Живков. В този пункт заговорниците разчитат и на ген. Стефанов, но той ги предава още на 12 февруари, когато докладва на министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков и заместника му Ангел Солаков за отправеното му от полк. Цанков предния ден предложение.<br /> <br /> Полковник Велчев от името на Добри Джуров трябва да привика командирите на армии и да ги задържи, докато бъдат сменени с благонадеждни фигури, а представителна рота на столичното комендантство и охранителният батальон на военното министерство следва да овладеят щаба на Първа армия и военното министерство. Подполковник Димитър Костов от Главния команден пункт на ВВС е натоварен да блокира всички летища, за да осуети излитането на бойни самолети.<br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> Тодор Живков задължително трябва да бъде арестуван и съден</b></u></span><br /> <br /> През април заговорниците разбират, че са разкрити и следени. Това им е съобщено от полк. Цанков, който пък установява, че е предаден от ген. Съби Стефанов. Живков все пак отправя завоалирано предупреждение към заговорниците на пленума на ЦК на БКП на 23 март 1965 г., заявявайки, че в БКП има авантюристични елементи, които искат да променят партийния курс, ръководейки се от идването на Брежнев на власт в Москва.<br /> <br /> След това като типичен интригант първият секретар открива огън срещу Горуня чрез официоза &bdquo;Работническо дело&rdquo;. Това принуждава последния да иска среща с Тодор Живков. Партийният лидер отива при Горуня и преживява унижението да не бъде допуснат първоначално от охраната му при въоръжения председател на Комитета за водно стопанство. Горуня се държи неадекватно и нервно, докато Живков се стреми да го успокои и притъпи подозренията му.<br /> <br /> Срещата между двамата e знаменателна и напомня тази между Стамболов и Коста Паница от 19 януари 1890 г., когато последният е арестуван в опит за пореден държавен преврат у нас.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>От нея победител излиза Тодор Живков</b></u></span><br /> <br /> На 5 април 1965 г. Горуня разбира, че е разкрит. С ген. Анев правят всичко възможно да прикрият останалите конспиратори. Съмишлениците минават в нелегалност. Ген. Анев е заловен по обед на 8 април при кума си Борис Коларски на Горнобански път в София. При обиска милиционерите откриват в него два заредени пистолета с 52 патрона, но военният не оказва съпротива. <br /> <br /> Това е и последният ден от живота на Горуня. Вечерта на 7 април той е посетен в дома му на ул. &rdquo;Димитър Благоев&rdquo; № 2 от полк. Велчев. Двамата общуват помежду си със записки. Двоумят се да бягат ли в Румъния или Горуня да поиска среща с Политбюро на ЦК на БКП. Иван Тодоров не приема този вариант само поради опасения, че ще бъде арестуван. В 4 часа сутринта на 8 април Горуня се самоубива с куршум в дясното слепоочие. <br /> <br /> Оставя предсмъртно писмо, в което гордо пише: Жив в ръцете на враговете на партията не съм свикнал да се предавам. Блокиран съм. Умирам, но не се предавам. 8.IV.1965 г.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Живковистката върхушка все още не е сигурна, че е овладяла положението. <br /> </b></u></span><br /> Министрите Диков и Джуров привикват в София секретаря на врачанската партийна организация Цвятко Божков. Интересуват се откога познава Цоло Кръстев, Цвятко Анев и Горуня. По заповед на Живков Горуня е погребан тихомълком в родното му село Горна Кремена. ДС се активизира и арестува другите известни затворници, като до 28 април 1965 г. са задържани още 14 души.<br /> <br /> По препоръка на Тодор Живков девет от конспираторите са осъдени &ndash; полк. Велчев на 15 г., ген. Ерменов на 10 г., докато Анев, Динов и Цоло Кръстев получават по 8 години затвор. Интернирани са 11 души, а на 192 са наложени партийни и административни наказания.<br /> <br /> Във Врачанско, откъдето са главните заговорници, са изключени от БКП 189 души, 250 армейски офицери са уволнени за негативно отношение към Живков, разжалвани са 19 старши офицери и трима от милицията, уволнен е шефът на Софийското градско управление на МВР ген. Съби Стефанов, от когото започва разплитането на заговора. Разжалван и уволнен е началникът на политотдела на танковата бригада в Горна баня подп. Йордан Воденичарски, тъй като е разговарял неколкократно с началника си ген. Ерменов, един от основните превратаджии, който е опипвал почвата бригадата да подкрепи заговора, без да издава замислите си на своя подчинен. Комплотът, разкриването му и главните действащи лица остават в тайна за обществото цели 25 години, до излизане решението на военната колегия на Върховния съд.<br /> <br /> Малцина си спомнят и нещо друго &ndash; за 25 г. от 9 септември 1944 г. Тодор Живков в типично свой стил включва заговорниците в списъка за амнистията по случай големия празник. Противниците му са вече отстреляни, взели са си поука от затворническия престой и не представляват за него реална опасност.<br /> <br /> <i><b>Борислав ГЪРДЕВ</b></i>