След настъпването на т. нар. демокрация чудакът атентатор дава обезщетението от 15 бона на сиропиталище
<strong>Неотдавна прочетох във вестник, че бай Тошо се наплашил много, след като бил нападнат във Враца. Е, нека читателите да научат чрез устата на &ldquo;нападателя&rdquo; истината за драматично-комичната случка с Първия на партията и държавата в центъра на Враца. Непослушното дете на българския климат Кнежа ми изглежда задрямало. Само в края на града през портала на мелницата влизат коли - тук се работи здраво.</strong><br /> <br /> Зад една от сградите към мен тръгва нисичък набит мъж със сини дочени панталони. Очевидно изпитва затруднение с походката. Любопитно оглеждам идващия по моя покана за разговор. Той е един от знаменитостите на Кнежа. Като попиташ кои са личностите на Кнежа, веднага ти сочат двама. Единият е олимпийски и световен шампион по вдигане на щанги, но днес го наричат &ldquo;оня, когото заловиха в Бразилия с килограми наркотик, пък си дойде в България ни лук ял, ни лук мирисал&rdquo;.<br /> <br /> Вторият популярен &ldquo;герой&rdquo; на Кнежа се нарича Цветан Килограмски, който през осемдесетте години в центъра на Враца по време на Ботевите тържества <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>събори първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков на земята...</strong></span><br /> <br /> Тътрузейки крака през портала, Цветан добродушно се запознава с мен. Казвам си, че това момче и в старобългарското време на Каравелов не би си оставило гювеча, за да замери с камък кучето Гуджо, камо ли да нападне някоя човешка фигура, особено Тато! Ела бе, Цецко, я да ми разкажеш какво се случи във Враца, където &ldquo;и гарга не каца&rdquo;, а пък ти се изхитри да кацнеш до бай Тошо! Каня го аз на пейката до чешмата пред мелницата, а той делово казва: ще отидем през улицата в моя офис. Гледам натам и се чудя кьорав ли съм - до някаква неугледна сградичка има залепено винкелово-тръбно изобретение с няколко маси. Това е кафененцето, в което &ldquo;злодеят&rdquo; на Политбюро на ЦК на БКП Цветан Килограмски е поместил своя &ldquo;офис&rdquo;...<br /> <br /> Буквално за две-три минути ставаме свои. Цецо черпи, аз го омотавам с приказки за неговото величие сред българите. Научавам за сериозните болежки в краката, за лекото му съмнение в лекарските маси и здравните каси. А бариерите между двама ни се цепят на трески, като разбираме, че сме от футболния &ldquo;Левски&rdquo; и сме братя по нещастна съдба, когато падаме...<br /> <br /> Навремето желанието му да учи за строителен техник в омайващия любовното въображение Плевен е попарено от властниците. Тогава Кнежа е във Врачански окръг и момчето трябва да учи във Враца. Завършва и работи в Кнежа. Нещо не му харесва, почват работни проблеми, семейни трудности. Опитва да намери решение в Кнежа, но &ldquo;тук всички се бяха овързали един за друг&rdquo;. Жаждата за справедливост и наивитетът водят Цветан до столицата. Казва ми, че <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> 13 пъти са го записвали от кабинета на Тодор Живков за среща, но никой не му се е обаждал </strong></span><br /> <br /> И случаят се случва. Просто Цецо трябва да се изяви като отличен актьор и спринтьор. Да стои в предната редица на възторжените врачани, строени със знаменца да приветстват другаря Живков на &ldquo;любимата&rdquo; му врачанска земя, която недолюбва при спомена за партизанина и държавника Иван Тодоров-Горуня от близката Горна Кремена, уличен в опит за събаряне на Тато.<br /> <br /> Цветан си спомня, че милицията е измерила 13-14 метра, които е пробягал скоростно до слезлия от автомобилния кортеж Тодор Живков. Успява да го хване за ръката над лакътя (показва ми точно къде). Прави му впечатление, че ръката на Първия е мека, отпусната, &ldquo;хванах някакъв кокал&rdquo;. Слисаният Тодор Живков промълвил: &ldquo;Какво съм ти направил?&rdquo;. В следващия миг професионалната охрана на Управлението по безопасност и охрана (УБО) се задейства. И тук идва въпросът защо Живков се озовава на земята: дали охранителите при дърпането на &ldquo;атентатора&rdquo;, хванал ръката на Тодор Живков, не повличат и двамата? Или съгласно инструкциите при опит за атентат охраната сама събаря важното лице на земята и го засланя от нападателя?<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/ZezoK.JPG" width="520" height="283" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Дружески разговор на автора с &ldquo;атентатора&rdquo; Килограмски(вдясно) в Кнежа</em></span><br /> <br /> Натикват Цветан Килограмски в кола, бързо в Районното на МВР. Там му хвърлят здрав бой, как така е поставил на карта тяхната служебна кариера! Установяват самоличността му и го експедират в следственото на &ldquo;Развигор&rdquo;. Пак разпити и бой. И го държат една година и единадесет дни! <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Зер атентат е това, не е шега, че на всичко отгоре в подозрителната Враца...</strong></span><br /> <br /> Няма свиждане, няма дяволи, отива на съд. Цецо се смее: &ldquo;Май бях първият затворник, който отиде в съда с костюм и с коса, неостриган&rdquo;. Явно вече има по-специално отношение към неудачника - кандидат за запознанство с другаря Живков. Все пак по закон за постъпката се полага &ldquo;награда&rdquo;. Това е петгодишна присъда. Хайде в затвора в Стара Загора. А затворникът Цветан мирно и чинно работи в дърводелната, за да изкупи вината си и да &ldquo;скъси&rdquo; решетките.<br /> <br /> След промените през 1989 г. Цветан Килограмски не се афишира. Не подава молба за реабилитация, но получава такава чрез Държавен вестник. Наброяват му и 15 бона за претърпени вреди. С тях може да закупи по онова време две волги или два едностайни апартамента. Да, ама този чудак атентатор предава парите като дарение в едно сиропиталище за деца. <br /> <br /> Снимаме се със &ldquo;злодея&rdquo; Цветан Килограмски. Баща на две пораснали дъщери. Товарач в мелницата в Кнежа, въпреки че него трябва да натоварят в линейка и пратят на сериозно лечение заради краката. Тези крака, които пробягаха петнайсетината метра на надеждата до другаря Живков, за да споделят проблемите на един обикновен човек и да помолят за помощ. Какво пречеше на посраменото величие да поговори с Цецо, както направи папата с нападателя си Агджа?<br /> <br /> <em><strong>Борислав КОСТОВ</strong></em><br /> <br />