В продължение на 45 г. се извърши огромно строителство
<strong>Правец е с дълбоки исторически корени. Селище, сгушено в източния край на Ботевградската котловина. С малко работна земя, заобиколено от красиви свежи гори. </strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/img064-Правец в началото на миналия век.jpg" width="280" height="437" hspace="7" align="left" alt="" />Спомените ми са от началото на 40-те години на двадесети век. Още тогава имаше детска градина, настанена в стаите при църквата. В основното училище се учеше до трети (сегашният седми) клас. <br /> <br /> <strong>Учителите бяха добросъвестни хора, които учеха и децата, и възрастните</strong><br /> <br /> В селото имаше четири обществени сгради - общината, медицинската амбулатория, училището и църквата. Улиците и дворовете бяха кални. Чакълирано беше шосето за Етрополе, което минаваше през центъра, и Орище - площадка пред училището, на която се играеше хорото по празниците. Сиромашията беше всеобхватна, но селището живееше сравнително спокоен и идиличен живот. <br /> По-голяма част от жителите живееха тук и целогодишно се трудеха в селското стопанство. Една част от хората бяха на гурбет из страната. Работеха като миньори, бозаджии, млекари и други занаяти. <br /> <br /> Тукашните земеделски стопани с неимоверен труд обработваха с животинска тяга и ръчно не особено плодородната земя. Косенето на ливадите се извършваше ръчно. В Правец традиционно се отглеждаха малки прасета за продажба. Отглеждаше се и копринена буба. Подготвени жени точеха свила от тях. Произвеждаше се и захарна тръстика - от нея се изваряваше петмез - така нареченият мед от тръст. Захарта по това време беше крайно дефицитна. Най-тежко беше положението на жените. На тях лежеше цялата домакинска работа. Обслужване на добитъка, готвене, месене, пране, предене, тъкане и отглеждане на децата. <br /> <br /> Младите майки, след като свършат сутрин домашната работа, вземат торбичката с оскъдната храна, задяват детето с цедилото, грабват люлилата и отиват на нивата. Там побиват люлилата (тринога), връзват люлката с детето, приспиват го и започват копането. Като се събуди детето и заплаче, накърмят го и пак на браздата. Вечерта се прибират уморени и продължават домашната работа. И така цяло лято. <br /> <br /> Вкуса на днешното кафе не познаваха. Есента, като се прибереше реколтата, започваха тлаките и седенките, белене на царевица, предене, плетене, по-късно сноване и тъкане на платове, черги и каквото е необходимо. Тогава започваха и сватбите. За тази цел <br /> <strong><br /> родителите на младоженеца изпращаха калесар, </strong><br /> <br /> който с ветленик, пълен с ракия, закичен със здравец и червен конец, обикаляше определените хора и ги калесваше за сватбата. <br /> Сватбите се правеха в неделя с музика. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/00-img043-Първомайска манифестация, 1950 г_.jpg" width="520" height="395" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Първомайска манифестация, 1950 г.</em></span><br /> <br /> Имаше селска духова музика, с която, заедно с младоженеца, се вземаха от домовете булката и кумовете и ги отвеждаха в църквата за венчавка. След венчавката младите и гостите сядаха на дълги трапези, направени обикновено на улицата до дома на младоженците. Там с музика се извършваше дарението и се сервираше приготвената в големи казани вкусна гозба, ракията и виното. Следваха хората и ръчениците, а късно следобед сватбарите се преместваха на Орище и там веселбата продължаваше до късно.<br /> <strong><br /> Честността на булката се определяше със специален ритуал</strong><br /> <br /> На следващия ден се правеха &ldquo;повратки&rdquo; - най-близките, пак с музика, отиват в дома на булката и веселбата продължава. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/00-img058-Муамар Кадафи в Правец, 1978 г_.jpg" width="520" height="441" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Муамар Кадафи в Правец, 1978 г.</em></span><br /> <br /> Въобще, въпреки сиромашията, се водеше един идиличен живот. Хората си помагаха при нужда, особено когато се строяха нови къщи. <br /> На Димитровден и на Тудоровден имаше традиционни събори с музика и гости от цялата страна. Религиозните празници се честваха тържествено. На Гергьовден опечените агнета се носеха в църквата и след обредния ритуал на свещеника се връщаха у дома. И по други поводи имаше обредни църковни ритуали. <br /> <br /> Имаше самодейни читалищни и училищни състави, които традиционно, на всички празници, представяха пиеси - казваха им вечеринки. На официалните празници се правеха увеселения - общоселски угощения. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/00-img002-От птичи поглед.jpg" width="520" height="309" alt="" /><br /> <br /> Електричество в Правец имаше от 1943 г., но държавни предприятия нямаше. Частни занаятчии имаше от всички професии. Общинското ръководство се състоеше от кмет, секретар-бирник и пъдар, който с барабан известяваше новините и разпоредбите на властта.<br /> <br /> <strong>След 9 септември 1944 г., по време на Втората световна война, на фронта имаше и много правчани <br /> </strong><br /> Тогава жителите на селото, най-вече жените, приготвяха дрехи и други необходими неща и ги изпращаха на фронта за войниците. След войната и в държавата, и в Правец положението беше тежко. Нямаше храна, облекло и други стоки от първа необходимост. <br /> Хората, и особено младите, организирани в бригади, се включиха с ентусиазъм във възстановяването на страната. <br /> Бяха одържавени основните производствени средства. Беше кооперирана земята. Създадоха се работни места за всички хора. <br /> <strong><br /> Правец имаше късмет, че тук бе роден Тодор Живков, </strong><br /> <br /> който оглави държавата през 1956 г. Главно под негово ръководство и в държавата, и в Правец в продължение на 45 г. се извърши огромно строителство. Изградена беше една нова България и един нов Правец. Извърши се и културна революция. Правец стана град и е това, което виждаме сега.<br /> <em><strong><br /> Христо Василев ХРИСТОВ - РЕФЕРЕНТА, Правец</strong></em><br /> <br />