Голямата криза в пенсионната система започна през 1985 г.
<i>Ексминистърът на труда и социалната политика в правителството на Иван Костов Иван Нейков отпразнува 55-ата си годишнина на 17 април. От 1990 до 1997 г. е последователно завеждащ правен отдел в КНСБ и заместник-председател на синдиката. Назначен е за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Остава начело на министерството, вече преименувано на Министерство на труда и социалната политика, а по-късно и в правителството на Иван Костов.</i><br /> <br /> <b>Как се чувствате на тази възраст?</b><br /> - Е, хубаво, добре се чувствам (смее се). Аз съм от онова поколение, което харесва евъргрийните, италианската музика и Лили Иванова. Обичам семейството и приятелите си и годините не ми тежат.<br /> <br /> <b>Как оценявате пенсионната реформа, минаха 10 г.? </b><br /> - Нормативната уредба такава, каквато беше създадена преди 10 години, имаше за цел да постигне нормален стандарт на пенсионерите, както и да постигне стабилност на солидарния първи стълб на самата пенсионноосигурителна система. Сега, десет години по-късно, нито едното, нито другото се е сбъднало.<br /> <br /> <b>Това не е малко време, не трябваше ли да проработи моделът?</b><br /> - За пенсионна система не са много годините, но истината е, че точно в този период сега, 2010 -2011 г., една от важните цели, която трябваше да бъде постигната, е в НОИ да е натрупан първият резерв от средства. Солидарният стълб трябваше да бъде абсолютно автономен, а вместо това близо 60 на сто от плащанията се осъществяват не от вноски, а от бюджета. Така че една от целите не е постигната. Втората и не по-малко важна цел - да бъде осигурен един добър стандарт за пенсионерите, също не е постигната. Средната пенсия не покрива нормален стандарт на живот.<br /> <br /> <b>Къде сбъркахте?</b><br /> - Анализът, който направихме в консултативния съвет, показа, че няма грешка в модела, не сме сбъркали и в нормативната уредба.<br /> <br /> <b>Защо тогава не работи моделът? </b><br /> - Грешките са ни в прилагането на системата. В продължение на десетилетие почти няма година, в която да няма някаква стъпка, която да води до ерозия на модела. Тези отстъпления са правени винаги с добри намерения.<br /> <br /> <b>Дайте пример.</b><br /> - Многократното намаляване на осигурителните вноски, за да подкрепяме бизнеса. Дефицитът, натрупан в НОИ, е 10 млрд. лева. Анализите показват, че парите, които не са влезли в системата от бизнеса, са точно толкова.<br /> <br /> <b>Според вас каква трябва да бъде осигурителната тежест, по-висока ли?</b><br /> - Не, осигуровките трябваше да се намалят, но не без разчети и не безусловно. По-разумно щеше да бъде това намаление да бъде съпътствано с увеличаване на размера на вноските, в капиталовите фондове по личните сметки на хората. Вместо това всички се бяхме вторачили в една мантра: &bdquo;Намаляваме осигуровките и така подкрепяме бизнеса&rdquo;. <br /> <br /> <b>Как трябваше чрез тази помощ бизнесът да помогне на държавата?</b><br /> - Е, видяхме, бизнесът не се справи. Трябваше тази мярка да доведе до нарастване на работните заплати, да се открият нови работни места. Това не се случи, така първият солидарен стълб на пенсионната система се превърна в най-големия кръводарител в икономиката. Бяха предоставени на българския бизнес 10 милиарда лева, с определени надежди, които не се сбъднаха.<br /> <br /> <b>Само това ли е проблемът, който доведе до крах на НОИ?</b><br /> - Не, ние заварихме пенсионната система преди реформата в една трудна за обяснение дори и днес ситуация. От почти 4 000 000 работни места, които бяха в условията на тотална заетост, близо 800 000 даваха право на ранно пенсиониране. В България човек можеше да се пенсионира на 38 години. Няма система, която да издържи на такъв натиск. Първата стъпка беше тези ранни пенсионери да бъдат сведени до 180 000. Тази тенденция трябваше да бъде спазвана. Т.е. да бъде намаляван броят на рано пенсиониращите се. Вместо това отново има нарастване на привилегиите за пенсиониране.<br /> <br /> Друг много сериозен проблем е бумът на пенсиите за инвалидност. Само за няколко години са скочили от 160 хил. на над 400 хиляди, без да е имало световна война. Оказва се, че ние сме народ от инвалиди. <br /> <br /> <b>Какво е сега реалното положение на модела?</b><br /> - Не е автономен, зависим е от бюджета и особено в условия на криза няма възможности за увеличаване на пенсиите. Ако консенсусът беше изпълнен, сега нямаше да има този проблем. Тези 60 процента, които държавният бюджет дава на НОИ, щяха да отидат за друго. За образование, здравеопазване, за младите хора. <br /> <br /> <b>Въпреки това пенсионерите, сам казахте, в по-голямата си част са с лош жизнен стандарт.</b><br /> - Не упреквам пенсионерите, те в никакъв случай не са виновни. Най-сигурните разходи в държавата са пенсионните и социалните. Там законът е казал колко трябва да плащаш. Не можеш да кажеш - ами няма пари, няма да плащаме пенсии. Това налага да се взимат пари от бюджета, които могат да бъдат похарчени за други дейности. В този смисъл ерозията удари не само пенсионната реформа, а и много други социални дейности.<br /> <br /> <b>Вие за вдигане ли сте на възрастта за пенсиониране?</b><br /> - Аз съм за гледането на истината в очите. Вдигането или оставането на тази възраст за пенсиониране ще бъде решение на обществото. <br /> <br /> <b>Как да убедим хората да работят по-дълго?</b><br /> - Ако ниската пенсионна възраст е по-високо в ценностната система, пенсиите ще бъдат ниски. <br /> <br /> Имаме да решим математически нерешима задача &ndash; искаме най-ниските осигуровки, с най-ниските заплати, с най-ниските данъци, ниска възраст за пенсиониране - искаме да имаме голяма пенсия. Eто това не може да стане.<br /> <br /> <b>В такъв случай вие като експерт сте за по-късно пенсиониране?</b><br /> - Да.<br /> <b><br /> Защо толкова късно стартира създаването на &ldquo;Сребърен фонд&rdquo;?<br /> </b>- Сребърният фонд беше създаден, когато се появи дефицит. В него има 1 млрд. и 600 млн. лева в момента, няма затруднения, тъй като е само една набирателна сметка. Много хора виждат в него една възможност да бъдат увеличени пенсиите, да речем от 1 май, все пак Ден на труда е (усмихва се). Уви, не е така, това трябва да бъде най-строго пазеният резерв в България. Там трябва да се натрупат много пари, за да бъдат използвани &ndash; не дай Боже, ако един ден бюджетът не може да финансира възрастните хора. Но той е по-скоро за нашите внуци, дори не е за децата ни. Минимум 20-30 години трябва да се трупат пари в него.<br /> <br /> <b>Не ви ли е неудобно, че откакто действа тази пенсионна система, по улиците е пълно с възрастни хора клошари, просяци, старици, оцеляващи с продажба на цветя, коприва. Има дори бум на престъпленията, извършени от пенсионери...</b><br /> - Да, много е тежко за част от пенсионерите, но има и доста заможни. Рязкото влошаване на финансовото състояние на хората е хиперинфлацията през 1996 &ndash; 1997 година. Аз самият бях чел за хиперинфлацията, но не вярвах, че е толкова страшно, мислех, че е само на книга. Обществото ни рязко и повсеместно обедня. Много хора още не са стигнали стандарта си на живот отпреди това. <br /> <br /> Това е причината за бедността, а не пенсионната система. Реформата се забави повече от 20 години. Голямата криза в пенсионната система започна през 1985 г. Но всички искат да са добрите лелички и никой не иска да вади горещия картоф. Ако не беше направена реформата, щяхме да плащаме пенсиите през месец, през два или пък, както в някои от средноазиатските страни, да плащаме в натура. Например този месец НОИ има кофи, ето ти кофи, прави с тях каквото искаш. Т.е. ние хванахме последния вагон на последния влак. Не на последно място, има обоснована констатация, че основната тежест на прехода падна не върху пенсионерите, а върху средната генерация. На нея се падна да се грижат и за възрастните си родители, и да създават и отглеждат деца, и да правят бизнес. <br /> <b><br /> Защо се получи разлика в пенсиите на пенсионираните преди 1997 г. и след това? При това при еднакъв трудов стаж?</b><br /> - Когато актуализирахме и приравнявахме пенсиите, някои от тях трябваше да бъдат намалени при новата система, но това не се направи. За хората имаше благоприятен режим - ако трябва да ти се увеличи пенсията, то тя се увеличава, ако трябваше да се намали, остава същата. Разликата идва от коефициента, социалните осигуровки, размера на заплатите и средната работна заплата за страната към момента на излизане в пенсия.<br /> <br /> <b>Как ще коментирате тавана на пенсиите?</b><br /> - Не е справедлив. Зад тавана стоят чисто политически популистки аргументи. Въобще не е финансов проблемът. Това е деформираното мислене, как така на гишето в пощата ще се изправят двама дядовци и единият ще вземе 250 лева, а другият 1200. Но таванът на пенсиите датира още от 1980 г. Тогава е направен с цел да няма богати и бедни пенсионери, един вид уравниловка. По света има таван, но той, както и тук, вече се определя от тавана на осигурителните вноски.<br /> <br /> <i><b>Едно интервю на Паулина БОЯНОВА</b></i>